Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Сигурно вече си се убедил, царю честити — завършил везирът, — че човек не бива да си пожелава нещо, което всевишният Аллах не иска да му даде! Заради дълбокия ти ум Аллах възрадва очите ти, като ти изпрати син! Ние молим всевишния Аллах да го направи твой справедлив наследник!
Пристъпил напред седмият везир и заговорил:
— Ти, царю, чу и се убеди в онова, което говореха моите братя мъдрите везири! Техните думи потвърждават онова, което те отличава от други царе! Те никога няма да предпочетат друг цар, защото това е наш дълг, наследен от бащи и майки! Сега и аз ти казвам: Хвала на Аллаха, който те възнагради с благоволението и с милостта си и ти даде опора за бъдещето на царството ти! Казват, че най-добри поданици са онези, чийто цар е справедлив, а най-лоши — онези, чийто цар е жесток! Казват също, че е по-добре да живееш при сакат негър, отколкото при жесток цар! Хвала на всевишния Аллах, защото ти даде този благословен син. Най-добрият дар на света е праведният син! Казано е: „Който няма син, той не оставя следа и спомен!“ С тебе се случи онова, което се случило с паяка и вятъра…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят запитал своя везир:
— А какво е станало с паяка и вятъра?
И везирът заразказвал:
Приказка за паяка и вятъра
Разправят, царю, че някакъв паяк се бил закачил на висока порта. Там си свил гнездо и заживял, като благодарял на всевишния Аллах, който му отредил това сигурно местенце далеч от всякакви насилници, за покоя и прехраната си. Но Всесъздателят решил да го изпита, за да види дали и тогава ще бъде все така благодарен и търпелив. Изпратил буреносен източен вятър, който го понесъл заедно с целия му дом и го захвърлил в морето. Вълните го изнесли на сушата. Той благодарил на всевишния Аллах, че е жив и здрав, но започнал да ругае вятъра:
— Защо направи това с мене, ветре? Какво спечели, като ме откъсна от мястото ми и ме довлече тук? Така си бях спокоен и сигурен в дома си на портата!
— Стига си ругал! — казал вятърът. — Ще те върна, ще те отведа на предишното ти място!
Паякът търпеливо зачакал. Когато духнал южният вятър, той го пуснал да мине край него, но когато духнал западният вятър, се уловил за него и така се върнал в онзи дом. Когато минал край него, успял да се улови отново за портата…
— И ние се молим на Аллаха — завършил везирът, — който изпита нашия цар в самота и търпение и на стари години го дари с този юнак!
— Хвала на Аллаха, преди да въздадем хвала на всекиго другиго! — възкликнал царят. — Благодарността към него предшества всяка друга благодарност! Той назначава за цар и султан онзи измежду рабите си, когото си поиска! А ако някои от тях не спазват това, което Аллах е наредил, в отвъдния свят ще им се стоварят неизброими беди, задето не са били послушни на земята! Всевишният ще отдаде заслуженото както на добродетелните, така и на онези, които са се противопоставяли на волята му! Аз също благодаря на Аллаха, защото съм роб на неговите повели, сърцето ми е в ръцете му, езикът ми му принадлежи, доволен съм от онова, което той е отсъдил за мене и за тях, каквото и да е то! Всеки от вас каза онова, което му дойде на ум за това момче! Хвала на Аллаха, който ни спаси от разцепление! Разногласията между властимащите е като разногласие между деня и нощта! Синът ми бе велико дарение за всички нас! Нека той стане наследник на високия ни престол! Да се молим в благополучие и теглила той да прави всички ни щастливи чрез делата си, да ни донесе благоденствие чрез мъдростта си, да бъде справедлив и безпристрастен цар и господар на поданиците си, техен защитник от бедите на потисниците, да бъде милостив, благороден и строг!
Сановниците и учените се изправили на крака, благодарили на царя, целунали ръцете му и се пръснали по домовете си. А самият той се прибрал в дома си, благословил момчето и му дал име Уарадхан!
Когато момчето станало петгодишно, царят пожелал то да се изучи на науки. Събрал по трима мъдреци и учени от всяка наука и им наредил денем и нощем да го обучават и да следят да няма наука, на която не са го научили. Учените взели момчето под свое покровителство и не оставили нито една от науките, които знаели. Всяка седмица те представяли на царя доклад, какво е изучил и запомнил царският син. Когато навършило дванайсет години, момчето било вече запомнило най-доброто от всяка наука и се възвисило над всички учени и мъдреци на своето време. Те го довели при баща му и рекли: