Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— А какво е станало с гарвана и змията? — запитал царят.
И везирът заразказвал:
Приказка за гарвана и змията
Живял едно време гарван с жена си от сито по-сито на едно дърво. Дошло време да мътят яйцата си. Било летен зной. Някаква змия изпълзяла от дупката си, допълзяла до дървото и от клон на клон се довлякла към гнездото им. Легнала в него като у дома си и останала така няколко дни. Изгонени от гнездото си, те не намерили къде да кацнат. Но минали горещините и змията се върнала в дупката си. Гарванът казал на жена си:
— Благодарим на всевишния Аллах, който ни спаси от тази змия! Все пак и тази година гладни не останахме! Аллах не обърна гръб на молитвите ни, ние му благодарим за мира и здравето, които ни е дал! Ако той пожелае да доживеем до следващата година, може да ни даде и потомство!
Пак дошло лято и време за мътене. И пак змията изпълзяла от дупката си и запълзяла по дървото. Тъкмо се уловила за последния клон, когато отгоре й се спуснал сокол змиелов и я клъвнал по главата. Тя паднала на земята, а там върху нея се спуснали мравките и я изяли. А гарванът с гарванката си заживели в мир и спокойствие, измътили си много гарджета и благодарили на Аллаха, че имат потомство и са живи и здрави!
— Ние, царю — завършил везирът, — трябва да благодарим на Аллаха, че ни дари този благословен син след толкова очакване! Като удовлетвори молитвите ти, Аллах ти дава по-добра съдба!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че третият везир пристъпил напред и заговорил:
— Справедливи царю, ти раздаваш бързо добрини, но щастието ти закъсня. Нека благоволението на Аллах към тебе расте, а чрез тебе да се прехвърли и върху нас! Всяко добро у всеки човек идва от него, а този човек дава това благоволение на робите си, както намери за добре — на едни дава дарове, на други — работа да си изкарват насъщния, един става предводител, друг — отшелник от толкова желания свят! Аллах е, който е казал: „Аз съм полезната вреда, аз съм, който разболява и лекува, който обогатява и обеднява, който умъртвява и съживява, в ръката ми е цялата съдба“. Ти, царю, си един от щастливите праведници, защото е казано: „Най-щастливият праведник е онзи, за когото Аллах е събрал в едно този и отвъдния свят, който приема онова, което му е отредил Аллах, и му благодари за всичко, което той е създал“. Онзи, който нарушава този закон и иска повече от онова, което Аллах му е отредил, трябва да помни онова, което станало между лисицата и зебрата, и да се поучи от него…
— А каква е тази история? — запитал царят.
И везирът заразказвал:
Приказка за лисицата и зебрата
Една лисица излизала всеки ден от леговището си и тръгвала да си търси храна. Един ден попаднала на някаква планина. Но денят отминал и тя не намерила нищо. Насреща си видяла друга лисица. Заговорили се коя какво е яла, и втората рекла:
— Вчера попаднах на една зебра! Бях много гладна, три дни не бях яла! Изядох сърцето й и това ми бе достатъчно. Ето, от три дни не съм намерила друго за ядене, но и досега съм сита!
Първата лисица продължила да търси, няколко дни подред не намирала нищо за ядене, вече умирала от глад, нямала сили да се помръдне и да излезе от дупката си. И докато си стояла там, двама ловци били излезли на лов. Попаднали на някаква зебра. Цял ден я преследвали. Накрая единият успял да й метне чаталеста двуостра стрела, улучил я, стрелата стигнала до сърцето й и я убила точно пред дупката на въпросната лисица. Там я намерили ловците и видели, че зебрата е умряла. Задърпали стрелата, но измъкнали само ствола — двувърхото острие останало в сърцето й.