Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Когато се мръкнало, лисицата се измъкнала от дупката си, като се олюлявала от слабост и глад. Видяла тя зебрата, легнала точно пред вратата, много се зарадвала и си помислила: „Вече не се надявах не само зебра, но и каквото и да е животно да си уловя! А може би Аллах е уморил това животно и го е оставил пред дупката ми!“ Нахвърлила се към трупа на зебрата, разкъсала гърдите й, вкарала главата си вътре, завъртяла муцуна и докопала сърцето, изтръгнала го със зъби и го глътнала на една хапка. Но щом то стигнало до гърлото й, стрелата се затъкнала в гръкляна й. Тя не могла нито да я преглътне, нито да я изплюе. Преди да умре, лисицата си помислила: „Никоя твар не бива да пожелава за себе си повече, отколкото й е отредил Аллах!“
— Затова, царю — завършил везирът, — и човек трябва да се задоволява с онова, което Аллах му е отредил! Ето и ти, господарю, раздаваше благодеяние и след отчаяние и очакване Всевишният те дари със син! Да молим Аллах да ти даде дълъг живот и да превърне този син в достоен продължител на твоя род!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че четвъртият везир пристъпил напред и заговорил:
— Истински щастлив цар на този и отвъдния свят е онзи, който знае законите и управлението, поставя си правилни цели, справедлив е към поданиците си, уважава онзи, който възприема без възгордяване уважението, щедър е към онзи, който правилно оценява щедростта, прощава само ако прошката е наистина нужна, следи водачи и подчинени, проявява към тях мекост и щедрост, прави се, че не забелязва недостатъците им, и проявява признателност към техния труд! Това го пази от гнева им, подкрепя непоклатимостта на царуването му, дава му победи над враговете и осъществява надеждите му! Това ще е божествената благодарност за това, че е търсил защита от бога! Ако пък царят извърши нещо, което не е редно, непрекъснато ще се сблъсква с трудности и беди заедно с поданиците на царството си и с него ще стане онова, което се случило с пътуващия син на царя!
— А какво е станало с него? — запитал царят.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че четвъртият везир заразказвал:
Приказка за пътуващия син на царя
В някаква страна живял цар. Бил несправедлив и жесток потисник, гневен и груб както към поданиците си, така и към онези, които посещавали царството му. Никой не влизал в царството му, защото той си присвоявал четири пети от притежанията на всекиго.
Аллах отредил така, че този цар да има добър и умен син. Като видял всички бъркотии в бащиното си царство, той се отрекъл от този свят и тръгнал свободен по земята, минавал през планини и равнини, посещавал градове. Един ден царският син влязъл в страната на баща си. Още на границата стражите го хванали, претърсили го и видели, че има само две наметала — старо и ново! Съблекли му новото, оставили му старото, а на всичко отгоре му се присмели. Заоплаквал се момъкът, заговорил:
— Срамота е, потисници! Аз съм беден човек, постоянно съм на път! И какво толкова ще спечелите от тази дреха? Не ми ли я върнете, ще отида при царя и ще се оплача от вас!
— Та ние правим това тъкмо по заповед на царя! — отвърнали те. — Пък ти върви и му се оплаквай!
Момъкът стигнал до царския дворец. Понечил да влезе, но слугите не го пуснали. Върнал се той и си помислил: „Нищо не ми остава, освен да го изчакам да излезе, пък тогава да му се оплача!“ И докато си мислел така и чакал царят да се появи, някакъв войник му направил знак да се приближи. Той спрял пред портата и ето че царят излязъл навън със свитата си. Пътникът пристъпил към него, пожелал му победа и му казал накратко какво били направили с него двамата стражници. Споделил, че е един от рабите на Аллаха, че се е отрекъл от този свят, че пътува по земята, че всичко, което притежава и с което живее, му е дадено от хора, които са били добросърдечни и жалостиви, че така преживява във всяко село и всеки град. После рекъл:
— Когато влязох в този град, се надявах и неговите жители да бъдат като другите, но твоята стража излезе насреща ми, смъкна ми едната наметка и болно ме наби! Моля ти се, върни ми наметката — и аз няма да остана в този град нито час повече!