Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
И Уарадхан заразказвал:
Приказка за справедливия и за жестокия цар
Земята на жестокия цар била богата, пълна с плодни дървета и растения. Той не пропускал търговец, без да му отнеме парите и стоката, а хората по този начин губели препитанието, което получавали от богатата земя.
Веднъж справедливият цар извикал един от хората си, дал му много пари и го пратил в земята на жестокия цар да купи от там някои скъпоценности. Взел човекът парите, отишъл в онова царство. Съобщили за това на царя. Изпратил той да го извикат и му викнал:
— Кой си ти? Откъде идваш? Какво те е довело в земята ми?
— Аз съм от еди-коя си земя! — отговорил търговецът. — Царят ми даде пари да купя някои скъпоценности от царството ти! Аз се подчиних на волята му и дойдох!
— Горко ти! — възкликнал жестокият цар. — Ти не знаеш ли от поданиците ми какво правя с тях! Всеки ден им прибирам парите! Как може да идваш тук с пари?
— Тези пари не са мои! — възразил търговецът. — Те са доверие, което ми е дадено, и аз трябва да го върна на стопанина им!
— Не мога да те оставя да вадиш хляба си на моя земя! — възкликнал царят. — Ти или ще откупиш живота си с всичките тези пари, или ще загинеш!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила приказката на Уарадхан:
„Попаднах между двама царе!“, помислил си търговецът. „Жестокостта на този засяга всички, които са стъпили на земята му, тя е обща за народа му. Тук може да ме достигне гибел! Така или иначе, ще загубя парите, без да получа това, за което съм дошъл! Ако пък му дам парите — няма как, ще загина от ръката на царя, който е техен собственик! Трябва да се изхитря, да му дам малка част от тези пари, да остане доволен, пък аз да спася душата си от гибел и все пак да купя с останалите пари скъпоценности! После ще се върна при собственика на парите с онова, което съм му купил, и ще го помоля за справедливост!“
Възхвалил търговецът жестокия цар и му рекъл:
— Царю, ще откупя душата си с малкото пари, които са ми останали, откакто съм влязъл в страната ти, защото съм ги изхарчил, а после ще напусна земите ти!
Съгласил се жестокият цар и го пуснал да си ходи, но търговецът купил с останалите пари скъпоценности и се върнал при своя господар, справедливия цар!
— Този цар е въплъщение на отвъдния свят! — казал Уарадхан. — Скъпоценностите, които са в земята на жестокия цар, са въплъщение на добрите дела, които човек е вършил. Търговецът, носещ парите, е образец за онова, което се изисква от този свят, а парите, които той носи, са въплъщение на човешкия живот. Когато се вникне в съдържанието на приказката, става ясно, че онзи, който търси земната си храна на този свят, нито за миг не бива да пренебрегва отвъдния. Той може да се задоволи с онова, което получава от този свят, а отвъдният свят ще бъде доволен от онова, което той отделя през живота си в стремежа си към него!
— Кажи ми дали тялото и душата са заедно и в добрите дела, и в наказанията на греховете? И още — кой трябва да бъде наказван — онзи, който има силни желания, или другият, който прави грешки?
— Може и склонността към силни желания, и допусканите грешки да станат причина за добри дела. Всичко зависи от това, кое как се желае. Препитанието е абсолютно нужно за тялото, а тялото съществува само чрез духа! Пречистването на духа чрез честност е цел, която се поставя на този свят — така се прави онова, което се изисква на другия! Те са като два жребеца близнаци, сукали от едно виме и впрегнати в една кола — тази цел е сбруята, която ги съединява. Затова тялото и духът са заедно в праведните дела и в греховете! Те са като слепия и куция…
И царският син заразказвал следната приказка:
Приказка за слепия и куция
Един градинар вкарал един сляп и един сакат в градината си да я пазят. Когато плодовете узрели, куцият казал на слепия:
— Такива хубави плодове виждам, така ми се приискаха, но не мога сам да ги стигна! Само двамата можем да направим това! Я стани, че имаш здрави крака — ще стигнеш до тях и ще си хапнем!
— Ама че го каза! — отвърнал слепият. — Аз пък въобще не ги виждам! Трябва да измислим нещо, за да си хапнем!
Докато разговаряли така, минал един от пъдарите, който бил доста умен човек.