Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Та и ние сега — завършил везирът — се боим да не ни се случи същото, над нас да застане цар, който да се различава от тебе! Сега сме уверени в единството ни и в нашата сигурност! Нека Аллах благослови царя ни и нас самите, избраниците на неговите поданици, а той да бъде щастлив в земния си път и вечен в паметта на народа си!
Пристъпил напред шестият везир и заговорил:
— Аллах е един, царю, най-справедливият на този и на отвъдния свят! Онези, които са живели много преди нас, са казали: „Който се моли, пости, грижи се за родителите си, справедлив е в управлението си, той ще има вечно подкрепата на бога, защото този бог ще бъде доволен от него!“ Ти ни водиш, раздаваш ни справедливост и твоите дела ни правеха щастливи! Ние молим всевеликия Аллах да те дарява щедро цял живот за твоята щедрост! Чувал си, че е казано: „В света, пълен със забрани, късметът ни е в царската кръв!“ Но човек не бива да моли бога за нещо, чиито последствия не знае, защото вредата от него може да бъде много по-голяма, отколкото ползата, и дори неговата гибел да бъде в онова, което е поискал. Тогава ще му се случи онова, което се случило на заклинателя на змии и цялото му домочадие…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Джалиар запитал петия си везир:
— А каква е тази история със заклинателя на змии?
И везирът заразказвал:
Приказка за заклинателя на змии и неговото домочадие
Живял някога заклинател на змии, който имал жена и голямо домочадие. Имал голяма кошница с три змии в нея, но никой в дома му не знаел нищо нито за занаята му, нито за съществуването им. Всеки ден той излизал в града, въртял се насам-натам, карал змиите да танцуват и така вадел хляб за себе си и за семейството си. Връщал се вечер у дома, запирал тайно влечугите в кошницата, а на сутринта ги вземал и отново тръгвал из града. Никой в дома му не знаел какво носи в кошницата. Един ден жена му го запитала:
— Няма ли веднъж да ни кажеш какво има в тази кошница?
— За какво толкова ти трябва да знаеш? — възкликнал човекът. — Имате си достатъчно да се храните и да се обличате! Задоволявайте се с това, което ви е дал Аллах, и не искайте повече!
Премълчала си жената, но си помислила: „Трябва аз да претърся тази кошница и да видя какво има в нея!“ Решила да го направи, убедила и децата си да настояват пред баща си да им покаже какво има в кошницата. А те пък си помислили, че вътре има нещо вкусно за ядене, и всеки ден започнали да го задяват да им покаже съдържанието й. Той ги усмирявал, забранявал им да питат, но минало време, те пак настоявали, а майка им ги подтиквала към това. Накрая тя ги убедила да отказват да хапват хапка и да пийват глътка пред бащата, докато той не отвори кошницата.
Една вечер заклинателят се върнал и донесъл доста неща за ядене и пиене. Седнал на трапезата, поканил всички да седнат и да хапнат с него. Те отказали да седнат, като му дали да разбере, че са му ядосани, и му рекли:
— Татко! Ние не искаме друго, освен да отвориш тази кошница и да погледнем какво има в нея — иначе ще посегнем на живота си!
— Деца! — заговорил човекът. — В нея нищо добро за вас няма! Отворя ли я — само беди ще ви сполетят!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на шестия везир за заклинателя на змии:
Разгневило се още повече домочадието, като чуло отговора на бащата. Той от своя страна започнал да им се кара, да се заканва, че ще ги набие, ако не престанат. Това разгоряло по-силно желанието им да надникнат в кошницата. Ядосал се той, грабнал тояга да ги напердаши, но те избягали. Кошницата си стояла насред къщата — мъжът още не бил я скрил на мястото й. Жената забелязала, че той е зает с децата, и бързо я отворила. Изскочили змиите от вътре, ухапали я и тя умряла начаса. После те плъзнали из къщата, изпохапали мало и голямо. Останал само заклинателят, който успял накрая да събере влечугите в кошницата и изоставил къщата…