Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Аллах да възрадва очите ти, царю, с това честито момче! Доведохме ти го, след като то изучи науките!
Зарадвал се царят, викнал везира Шаммас и му рекъл:
— Шаммас, учените ми съобщиха, че синът ми е изучил всички науки, дори е изпреварил в знанията си тях самите! Какво ще кажеш на това, Шаммас?
Шаммас целунал ръката на царя и рекъл:
— Изумруди се крият дори в най-големите планини, но блестят, когато бъдат осветени с лампа! Синът ти е скъпоценност и младостта не е пречка за неговата мъдрост! Ако е пожелал Аллах, аз утре ще го препитам, за да събудя у него пълноводния поток, събран от учените!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Джалиар наредил на най-видните учени и най-опитните мъдреци да се съберат на другия ден в царския дворец. Дошъл и везирът Шаммас и целунал ръцете на царския син, а той се изправил и му се поклонил.
— Не бива синът на лъва да се кланя на което и да е друго животно! — казал везирът.
— Синът на лъва трябва да се кланя на везира на лъва! — отговорил Уарадхан.
— Кажи ми — заговорил Шаммас, — какво е абсолютната вечност, кои са нейните два свята и как се проявява тя в двата си свята!
— Абсолютната вечност е всевишният Аллах! — отвърнал Уарадхан. — Той е пръв без начало и последен без край! Двата му свята са този и отвъдният! Вечността му в тези два свята се изразява с благоденствието в отвъдния!
— Отговорът ти е верен! — рекъл Шаммас. — Но откъде знаеш, че единият от двата свята е тукашният, а другият — отвъдният!
— Този свят не е съществувал преди в нищо! — отвърнал царският син. — Всевишният му наредил първом да се създаде, но той извършил бързо много грехове! Това наложило овехтялото да се възстановява! А отвъдният свят е вторият вечен свят!
— Отговорът ти е верен! Но откъде знаеш, че благоденствието в другия свят е вечност и за двата свята!
— Защото наказанието на Всевишния за греховете ни вече съществува преди самите ни дела!
— Кажи ми кои хора на този свят са възхвалени за делата си!
— Онези, които и след края си въздействат на развитието му!
— Кажи ми дали има смърт без живот на този свят?
— Няма смърт за нещо, което не е живяло. Нашият свят и хората в него виждат последните си часове подобно на бедняците и меда…
— А каква е тяхната история?
И Уарадхан заразказвал:
Приказка за бедняците и меда
На тези бедняци един емир построил тясна къща, вкарал ги в нея и им наредил всеки да върши нещо. Дал всекиму срок и поставил надзирател при главата му. Който отработвал онова, което му било наредено, надзирателят го пускал да си иде от тази теснотия, а който не си свършвал работата в определения срок, го наказвал. Работили си те така известно време, докато един ден през цепнатините на стените в къщата им пръснали по малко мед. Хапнали те от меда, усетили сладостта му, но работата, която им била наредена, се забавила. Те не работели, както трябва, търпели и тревогите, и теснотията, макар и да знаели за наказанието, което ги чакало. Поради тази слабост надзирателите не пускали никого вече да излиза навън, защото не били свършили работата си…
— Нашият свят е подобен дом — продължил Уарадхан, — в който душите ни желаят сладости, но всеки си има определена работа и определен срок. Който се улови за малката сладост и живее само с нея, той е сред загубилите душата си, защото е предпочел този свят пред отвъдния! А онзи, който е предпочел отвъдния свят, той не бива да се занимава с малките сладости!
— Приемам ти отговора! — рекъл Шаммас. — Но ти виждаш, че и двата свята са над човешката воля, човек трябва да задоволява изискванията им в едно и също време, колкото и различни да са. Ако рабът тръгне да търси прехрана, това ще донесе вреда на душата му, след като умре, а ако се врече само на отвъдния, това ще донесе вреда на тялото му — как тогава да задоволим изискванията и на двата по едно и също време?
— Който работи само за прехрана на този свят, той ще бъде по-силен в отвъдния! — отговорил момъкът. — Аз виждам положението в този и в отвъдния свят подобно на двамата царе — справедливия и жестокия.