Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Когато се мръкнало, царят отишъл при една от жените си, която най-много обичал и най-много уважавал, и нея нощ я повъзседнал няколко пъти… Минали четири месеца и нещо се размърдало в утробата й. Зарадвала се тя и съобщила вестта на царя.
— Сега вярвам на видението си! — възкликнал той. — Нека Аллах да ми е на помощ!
Настанил я в една от най-хубавите си къщи, заобиколил я с голяма почит. Изпратил да извикат везира Шаммас и споделил с него, че жена му е бременна.
— Повярвах на съня си! — възкликнал той. — Молбата ми стигна до бога! Дано тази бременност ми донесе мъжко чедо и то да ми бъде наследник! Какво ще кажеш на това? — а когато везирът премълчал и не отговорил, царят продължил: — Виждам, че не споделяш радостта ми! Нима не искаш това да се случи, Шаммас?
— Аллах да продължи дните ти, царю! — заговорил Шаммас. — Има ли полза да стоиш на сянка под дърво, което бълва огън? Има ли сладост от пиенето на чисто вино, когато от него пресъхва устата? Има ли полза от глътка студена сладка вода, ако човек се задави с нея? Но нали е казано: „За три неща трябва да се говори едва когато се свършат: за пътника — когато се върне от път, за воина, тръгнал в бой — когато се върне като победител, и за бременна жена — когато роди!“ Защото говорещият не бива да бъде като онзи нахлебник, който си залял главата с масло!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят запитал везира Шаммас:
— А каква е историята на този нахлебник?
И везирът заразказвал:
Приказка за нахлебника
В някакъв град при някакъв благородник живял нахлебник. Всеки ден благородникът му давал три комата хляб с малко масло и мед. В този град маслото било много скъпо и нахлебникът събирал онова, което му давали, в едно гърне и го държал в стаичката си. Когато гърнето се напълнило, той го закачил над главата си от страх да не му го откраднат. Една вечер си седял на постелката с тояга в ръка. Помислил за маслото си и високата му цена и си казал: „Трябва да продам всичкото масло, което съм събрал. С получените пари ще си купя овца. Ще я дам на някой селянин. През първата година тя ще ми роди две агнета — мъжко и женско, през втората — женско и мъжко. Така овцата ще ражда, без да спира, мъжки и женски агнета и ще имам цяло стадо. Ще си взема колкото се полага, ще продам колкото си поискам! Ще си купя нива, ще я превърна в градина, ще построя в нея дворец, ще се облека с богати дрехи и одежди, ще си купя роби и наложници. Ще се оженя за дъщерята на някой търговец, ще вдигна сватба, каквато светът не е виждал, ще заколя много животни! Ще поканя богати и бедни, учени и сановници! Ако някой поиска нещо — ще го има начаса! Ще има ядене и пиене — каквото душа поиска! Когато невестата влезе в стаята си, ще вляза при нея, ще се насладя на тялото й и на хубостта й! Ще ям, ще пия, ще се веселя и ще си мисля: «Това е съдбата ми! Отървах се от бедното нахлебничество!» После съпругата ми ще забременее и ще добие мъжко чедо. Ще го вкарам в правия път, ще го науча на мъдрост, възпитание и смятане! Ще направя така, че името му да бъде известно сред хората! Ще му наредя да бъде любезен и с нищо да не ми се опъва! Ще му забраня да развратничи, да върши греховни постъпки! Ще го съветвам да бъде благочестив, да прави добрини! Ако видя, че е послушен — ще му дам повече дарове, каквито заслужава, но ако видя, че не ме слуша, ще стоваря на гърба му тази тояга ей така!…“
Замахнал той с тоягата да удари чедото си и улучил гърнето с маслото над главата си! Счупил го, парчетата нападали върху него, маслото се изляло на главата му, по дрехите и по брадата му и се превърнало в амбра…
Та затова, царю, човек не бива да говори за нещо, преди да е станало!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят рекъл на везира си:
— Аз вярвам на думите ти, везире! Ти говори честно, каза само истината! Ти продължаваш да бъдеш мой желан първи везир!
Шаммас се поклонил на царя и продължил:
— Аллах да възслави делата ти! Твоето доволство е и мое, твоят гняв е и мой, нямам друга радост освен твоята! Аллах ми е дал всичко благодарение на твоята щедрост!