Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Той слезе от коня и завъртя тялото с лице към себе си. Лицето на мъртвия беше зачервено и подуто, очите му — изцъклени и кръвясали. Чайлдърмас се вгледа в него и скоро различи чертите на лице, което му беше познато.

— Винкулус.

Той извади джобното си ножче и сряза връвта. После свали бричовете и ботушите на Винкулус и огледа тялото: труп на заклано животно насред голо зимно тресавище.

Странните белези покриваха всеки инч от кожата: единствените изключения бяха лицето, ръцете до китките, срамните части и стъпалата. Винкулус приличаше на син човек с бели ръкавици и бяла маска. Колкото повече го гледаше Чайлдърмас, толкова по-ясно осъзнаваше, че белезите означават нещо.

— Това са Кралските писмена — произнесе той накрая. — Това е книгата на Робърт Финдхелм.

Внезапно заваляха бодливи ледени снежинки. Вятърът се усили.

Чайлдърмас помисли за Стрейндж и Норел, които бяха на двадесет мили от тук, и звучно се разсмя. Какво значение имаше кой чете книгите в Хъртфю? Най-ценната книга лежеше гола и мъртва насред снежното ветровито поле.

— Е — каза той, — значи се падна на мен, така ли? Най-славното и най-тежко бреме, стоварвало се на плещите на човек в наши дни.

В настоящия момент тежестта беше по-осезателна от славата. Книгата имаше крайно неудобна форма. Чайлдърмас нямаше представа откога Винкулус е мъртъв и кога ще започне да се разлага. Какво да прави? Можеше да рискува и да метне тялото на коня. Но ако случайно срещнеше някого по пътя, трудно щеше да обясни наличието на пресен труп на седлото си. Можеше да скрие тялото и да потърси кон с каруца. Колко време щеше да отнеме това? Междувременно някой можеше да открие тялото и да го вземе. В Йорк имаше лекари, които биха платили добри пари за труп, без да задават въпроси. „Мога да направя магия за укриване“ — помисли си той. Магията за укриване със сигурност щеше да скрие трупа от хорските очи, но не и от кучета, лисици и врани. Тях Чайлдърмас не можеше да заблуди с никоя от известните му магии. Веднъж вече бащата на Винкулус бе изял книгата. Чайлдърмас не искаше да рискува това да се повтори.

Най-очевидното решение беше да направи копие, но бележникът, писалката и мастилницата му бяха останали в гостната на потъналото в мрака абатство Хъртфю. Какво му оставаше? Можеше да начертае знаците с пръчка на замръзналата земя, но това не беше по-добър вариант от вече съществуващия. Ако наблизо имаше повече дървета, Чайлдърмас можеше да обели кората, да изгори няколко клона и да препише знаците с въглените върху парчетата кора. Но наблизо имаше само една крива глогина.

Той погледна джобното ножче в ръката си. Дали да не препише книгата върху собственото си тяло? Тази идея притежаваше няколко предимства. Първо, кой знае дали разположението на знаците върху тялото на Винкулус също нямат значение? Да речем, колкото по-близко до главата, толкова по-важно? Всичко беше възможно. Второ, така книгата щеше да бъде на тайно и сигурно място. Никой не би могъл да я открадне. Чайлдърмас още не беше решил дали да я покаже на Стрейндж и Норел.