Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Наричате празно любопитство… — започна Стрейндж.
— Не, не! — побърза да го прекъсне Норел. — Не аз. Само ви обяснявам как ще го възприеме той. Какво го е грижа за съдбата на две изгубени жени? Вие мислите за Джон Ъскглас като за обикновен човек. Имам предвид, за човек като вас и мен. Той е отгледан и възпитан във Феерия. За него обичаите на феите са нещо естествено — а повечето феи държат християнски пленници. Самият той е бил такъв пленник. Няма да види нищо необичайно в това. Няма да разбере.
— Тогава аз ще му обясня. Мистър Норел, промених Англия, за да спася жена си. Промених света. Няма да се уплаша да призова един човек, колкото и могъщ да е той. Хайде, сър! Няма смисъл да спорим за това. Първата ни задача е да го доведем тук. Откъде ще започнем?
Мистър Норел въздъхна.
— Това не е обикновено призоваване. Съществуват затруднения, характерни само за магиите, свързани с Джон Ъскглас.
— Като например?
— Ами първо не знаем как да го наричаме. Заклинанията за призоваване изискват магьосникът да бъде много конкретен по отношение на имената. Никое от имената, с които наричаме Джон Ъскглас, не е истинското му име. Както разказват легендите, той е отведен във Феерия, преди да бъде кръстен, и така става безименно дете, което живее в бръф. Често говори за себе си като за „роб без име“. Разбира се, феите му дават име на своя език, но когато се завръща в Англия, той се отрича от него. Колкото до прозвищата му — Кралят Гарван, Черният крал, Кралят на Севера, — те са измислени от други хора, не от него.
— Да, да! — възкликна нетърпеливо Стрейндж. — Знам това! Но нали Джон Ъскглас е истинското му име?
— О, нищо подобно! Това е името на млад нормански аристократ, починал, струва ми се, през лятото на 1097 година. Кралят — нашият Джон Ъскглас — твърдял, че този човек е негов баща, но мнозина се съмняват дали те изобщо са били роднини. Мисля, че това объркване в имената и прозвищата му не е случайно. Кралят е знаел, че винаги ще привлича вниманието на останалите магьосници, затова е решил да се предпази от натрапчивите им магии, като съзнателно ги обърка.
— Тогава какво да правя? — Стрейндж защрака с пръсти. — Посъветвайте ме!
Мистър Норел примигна с малките си очички. Не беше свикнал да разсъждава толкова бързо.
— Ако използваме обикновено английско заклинание за призоваване — а аз ви съветвам да изберем едно от тях, защото няма по-добри, — може да направим така, че елементите на магията да идентифицират обекта вместо нас. Ще ни трябва пратеник, път и дар181. Ако изберем предмети, които вече познават краля, и то добре, тогава няма да е от значение, че не можем да го назовем правилно: те ще го намерят, ще го доведат и ше го обвържат без нашата помощ! Разбирате ли?
Въпреки целия си ужас мистър Норел все повече се въодушевяваше от перспективата да прави магия — нова магия! — с мистър Стрейндж.
— Не — каза Стрейндж. — Изобщо не разбирам.
— Тази къща е построена на земята на краля с камъни от неговото абатство. Край нея тече река — най-много на двеста ярда от стаята, в която се намираме. Тази река често е носила лодката на краля по водите си. В градината ми има круша и ябълка — преки потомци на семките, изплюти от него една лятна вечер, докато седял в абатската градина. Нека камъните на старото абатство бъдат нашите пратеници, нека реката бъде нашият път, нека следващата реколта ябълки и круши от тези дървета бъде нашият дар. Тогава можем да го наречем просто „Краля“. Тези камъни, тази река, тези дървета не знаят друг крал!
— Добре — съгласи се Стрейндж. — А кое заклинание препоръчвате? Има ли нещо подходящо у Беласис?
— Да, три.
— Струва ли си да ги пробваме?
— Не, не бих казал — мистър Норел отвори едно чекмедже и извади лист хартия. — Това е най-доброто, което знам. Нямам навика да използвам заклинания за призоваване, но ако ми се наложи, бих се спрял на него.
Той го подаде на Стрейндж. Листът беше изписан с дребния старателен почерк на мистър Норел. Най-горният ред гласеше: „Мистър Стрейндж — заклинание за призоваване“.
— Това е заклинанието, с което сте призовали Мария Авесалом182 — обясни Норел. — Аз внесох някои промени. Пропуснах флорилегиума, който сте преписали дума по дума от Ормскърк. Както знаете, аз нямам високо мнение за флорилегиите като цяло, а този ми се вижда особено безсмислен. Добавих епитом за предпазване и освобождаване и подправка за молба, макар че не вярвам да ни помогнат особено в този случай183.
181
Това са обичайните три елемента на традиционното английско заклинание за призоваване. Пратеникът намира човека, който се призовава, пътят го отвежда при призоваващия, а дарът го обвързва със задължението да дойде.
182
През юли 1809 година в Къщата на сенките в присъствието на мистър Сегундус, мистър Хънифут и Хенри Удхоуп.
183
Флорилегиум, епитом и подправка са термини за различни части на заклинанието. През XIII и XIV век феите в Англия обичат да прибавят към магиите си призиви към произволно избрани християнски светци. Феите не разбират християнската доктрина, но са силно заинтригувани от светците, които считат за могъщи магически същества, чието покровителство е полезно. Тези призиви се наричат флорилегии (флорилегиум — буквално сбор, китка от цветя) и слугите феи ги предават на своите господари християни. Когато в Англия се установява протестантството и светците изпадат в немилост, флорилегиите се превръщат в безсмислени върволици от магически думи и части от различни заклинания, произнасяни, от магьосника с надеждата, че поне нещо от тях ще подейства.
Епитомът е сбита форма на заклинание, включена в друго заклинание за усилване или разширяване на действието му. В този случай епитомът за предпазване и освобождаване има за цел да пази магьосника от обекта на призоваването. Подправка е украшение от думи и формули, с които се „подправя“ заклинанието. Подправката за молба окуражава обекта на призоваването да помогне на магьосника.