Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Добре — въздъхна Норел. Не изглеждаше особено обнадежден.
Първото — и всъщност единствено — изискване за установяване на местонахождение е сребърен съд с вода. В абатството Хъртфю мистър Норел държеше своя сребърен съд на малка маса в ъгъла на библиотеката, но масата беше строшена от гарваните и съдът не се виждаше никъде. Магьосниците започнаха да търсят и го намериха в камината с дъното нагоре, заровен в купчина гарванови пера и влажни скъсани листа от книги.
— Трябва ни вода — каза Норел. — Винаги карам Лукас да ходи на реката. Бързо течащата вода е най-подходяща за установяване на местонахождение, а реката в Хъртфю тече бързо дори през лятото. Ще отида да донеса вода.
Но мистър Норел нямаше навика да прави каквото и да било сам и му трябваше известно време, докато излезе от къщата. Той застана на поляната и се загледа в звездите, които не беше виждал досега. Не се чувстваше затворен в кула от мрак насред Йоркшир; по-скоро му се струваше, че останалият свят е отплавал надалеч и двамата със Стрейндж са останали сами на пуст остров или нос сред морето. Тази мисъл го смути значително по-малко, отколкото бихме могли да предположим. Той никога не се бе интересувал от света наоколо и понасяше философски загубата.
Той коленичи сред тревата на речния бряг, за да напълни съдината с вода. Непознатите звезди блестяха от дълбините. Мистър Норел отново се изправи (леко замаян от необичайното физическо натоварване) и веднага го обзе чувството, че наоколо действа магия, много по-силна от всичко, което бе виждал досега. Ако някой го помолеше да опише какво става, той би казал, че целият Йоркшир се обръща наопаки. В първия миг не можа да определи в коя посока се намира къщата му. Обърна се, направи една крачка и налетя право на мистър Стрейндж, който по някаква причина се бе озовал точно зад гърба му.
— Мислех, че ще стоите в библиотеката! — учуди се мистър Норел.
Стрейндж го гледаше стъписан.
— Аз стоях в библиотеката! В един момент четях „Ключарят на Аполон“ на Губърт и в следващия бях тук!
— Не тръгнахте ли след мен? — попита Норел.
— Не, разбира се! Какво става? И защо, за Бога, се забавихте толкова?
— Не можах да намеря палтото си — отвърна виновно мистър Норел. — Не знаех къде го е сложил Лукас.
Стрейндж повдигна вежди, въздъхна и каза:
— Предполагам, и вие сте почувствали същото като мен? Точно преди да се озова тук, сякаш ветровете, водите и пламъците се сляха в едно.
— Да — отвърна Норел.
— И се разнесе слабо ухание на полски треви и хълмисти равнини?
— Да — каза Норел.
— Феина магия?
— О, несъмнено! Това е част от същата магия, която ви държи във вечния мрак — Норел се огледа. — Докъде стига?
— Кое?
— Мракът.
— Е, трудно ми е да кажа със сигурност, защото се мести заедно с мен. Но други хора са ми казвали, че е с размерите на една енория във Венеция, където живеех. Да речем, половин акър.
— Половин акър! Стойте тук!
Мистър Норел остави сребърния съд с вода на замръзналата земя и тръгна към моста. Скоро от него остана да се вижда само сивата му перука. На звездната светлина тя приличаше на малка каменна костенурка, която пълзи в тъмното.
Светът отново се завъртя и изведнъж двамата магьосници се озоваха един до друг на моста над реката.
— Какво, за Бога… — понечи да каже Стрейндж.
— Виждате ли? — мрачно възкликна Норел. — Магията не ни позволява да се отдалечаваме един от друг. Пленила е и мен. Вероятно в магията на феята е имало някаква печална неточност. Заклинателят е проявил небрежност. Смея да предположа, че ви е нарекъл „английския магьосник“ — или е използвал друго отвлечено наименование. В резултат на това магията, предназначена само за вас, сега действа върху всеки английски магьосник, който попадне в обсега й!
— А! — това беше единственият отговор на Стрейндж. Като че ли нямаше какво друго да се каже.
Мистър Норел се обърна към къщата.
— Ако не друго, мистър Стрейндж — отбеляза той, — това е отлично доказателство за необходимостта от точно назоваване на обектите в заклинанията!
Зад гърба му Стрейндж завъртя очи.
В библиотеката магьосниците сложиха сребърния съд с вода на маса между тях.
Странно, но откритието, че сега е пленник на вечния мрак заедно със Стрейндж, беше въодушевило мистър Норел, вместо да го потисне. Той весело напомни на бившия си ученик, че все още не са измислили начин да назоват Джон Ъскглас и че това несъмнено ще бъде голяма пречка за намирането му.
Подпрял главата си с ръце, Стрейндж гледаше мрачно.