Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Кендарик се огледа.

— А аз си мислех, че те ще са в съюз с тези същества.

— О, не, момче. — Монахът поклати глава. — Те са слуги на един напълно правоверен орден и като такива презират всички създания, които се противопоставят на волята на тяхната господарка. Чудовищата, срещу които ни предстои да се изправим, са не само наши, но и техни смъртни врагове. Ето защо трябва час по-скоро да ги пратим при Лимс-Крагма, а нека тя сама да реши как да постъпи с тях.

— Съвсем скоро ще имаме тази възможност — намеси се Джеймс, видял че между надгробните камъни се надигат черни сенки. Той извади рапирата и кинжала и продължи напред. — Не им позволявайте да ни забавят твърде много. Ако Хилда не греши, веднага щом открием техния господар и се разправим с него, те ще изчезнат.

— Аз ще се справя с първата група — заяви Яжара, вдигна тоягата и във въздуха се чу пукот, като от гръмотевица. Блесна ярка светлина, която се събра на топка и тупна сред първата група вампири, превръщайки се в облак от искри. Облакът обгърна чудовищата, изгори потъмнялата им плът и те започнаха да се гърчат в мъчителни конвулсии.

Джеймс хукна напред и викна през рамо.

— Нямаме време за губене! Ето я гробницата!

В центъра на затревена поляна се издигаше потъмнял каменен мавзолей със скосен покрив и широко разтворени врати. Вътре се виждаха мраморни постаменти, върху които бяха наредени ковчези. Нещо помръдваше зад ковчезите.

— Защо не горят мъртвите си, като всички останали в Крондор? — изпъшка уморено Кендарик.

— Тук сме близо до Ябон — отвърна Солон. — По тези места са на почит погребенията.

— Този път — рече Яжара, след като свали тоягата си и посочи вратата, — ще се съглася с Кендарик.

Във вътрешността на гробницата се мержелееше някакво червеникаво сияние, озаряващо движещи се тъмни фигури.

— Ще трябва да си проправим път със сила — заяви Джеймс.

Яжара изстреля нова топка от концентрирана енергия в гробницата и няколко от създанията в първата редица застинаха. Джеймс ги заобиколи и спря пред едър мъж с мъртвешки бледа кожа и очи, които сияеха като раздухани въглени. Зад него се поклащаше още една фигура, още по-едра и излъчваща неописуема мощ. Джеймс вече се досещаше, че тъкмо това е Господарят на вампирите.

— Ей този убийте! — извика той. Господарят се изсмя.

— Злочесто дете, аз съм мъртъв още отпреди ти да си се родил!

Вампирът се нахвърли върху Джеймс, пръстите му бяха свити като нокти. Джеймс дори не си направи труда да отбие удара — вместо това се мушна под протегнатите му ръце, после се изправи рязко, вдигна крак и изрита вампира с всички сили в гърдите. Противникът му се претърколи назад и се озова в краката на своя господар. Без да се двоуми, Джеймс се хвърли в атака срещу Господаря, но вампирът отскочи от пътя му с изненадваща бързина. Нито едно живо същество не беше в състояние да се движи с такава скорост. Джеймс имаше богат и горчив опит от схватките си с пратениците на отвъдното и знаеше, че трябва да разчита на инстинкта и бързината си. Възнамеряваше да обездвижи Господаря, като му отсече краката, или да го рани тежко, а след това да остави на Яжара да го изгори с тайнствения си огън.