Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Една нощ някакъв котарак тръгнал в полето да търси нещо за ядене. Не намерил нищо, а било студено, валяло дъжд. Замислил се каква хитрост да направи, за да се нахрани. Забелязал в корените на едно дърво дупка. Задушил, замъркал и усетил, че вътре има мишка. Решил да се вмъкне и да я хване. Мишката също го усетила и започнала да рови с лапи, за да запуши отвора на дупката. Тогава котаракът заговорил с преправен тънък глас:
— Сестро, дошъл съм при тебе, за да потърся подслон в гнездото ти тази нощ! Стар съм вече, слаб съм, а се изгубих сред нощта в това поле! Молих смъртта да ми вземе душата — и ето ме пред твоята врата, захвърлен сред студа и дъжда. Моля те, за бога, пусни ме при тебе, макар и в пруста! Казано е, че който приюти в дома си самотник и нещастник, в Деня на възкресението сам ще бъде приютен в рая! Ти, сестро, си достойна за такава награда! Нека се подслоня при тебе до сутринта, пък после ще си тръгна!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила приказката на тълкувателя за котарака и мишката:
Чула мишката думите на котарака и рекла:
— Ама как да те пусна? Нали по природа си ми враг и преживяваш от месото ми! Казано е: „Не вярвай на прелюбодеец пред красавица, на бедняк пред пари и на огън пред сухо дърво!“ Не мога да ти доверявам живота си! Казано е още: „Враждата по природа е толкова по-силна, колкото по-слаб е онзи, който я носи!“
— Това е истина! — рекъл котаракът с още по-слаб глас. — Но те моля за прошка за миналата естествена вражда между нас! Нали е казано: „Който прости на себеподобния си, Аллах ще прости и на него!“ Преди бях твой враг, но днес търся другарството ти! Казват също: „Ако искаш врагът ти да ти стане приятел, направи му добро!“ Сестро, давам ти дума пред Аллаха, че никога вече няма да ти причиня зло, пък и сила нямам за това!
— Как да приема клетвата от същество, с което ме разделя такава огромна вражда и чийто навик е постоянно да ме мами! — изпискала мишката. — Ако враждата ни бе породена не от кръв, щеше да ми е по-леко! Но това е живот за живот! Казано е: „Който повярва на думите на враг, все едно че си е сложил ръката в устата на змията!“
Разгневил се котаракът, но сдържал гнева си и заговорил:
— Гърдите ми се задушават, душата ми слабее, агонизирам вече! След малко ще умра пред вратата ти и грехът ще падне върху тебе, защото си можела да ме спасиш! Това са последните ми думи!
Изплашила се мишката от Аллах и си рекла: „Който помоли Аллаха за помощ на врага си, той ще получи неговото благоговение и щедрост! Я да спася аз котарака от гибел, за да спечеля милосърдието му!“ Въвела котарака в дупката си, поседнала до него, докато се посъвземе, претичвала около него да му помогне. Припълзял котаракът и запушил изхода с гърба си, да не би мишката да избяга. И когато тя понечила да мине край него, пресегнал и я грабнал в ноктите си. Започнал да я хапе, да я подхвърля, да я лапа, да я повдига, да я търкаля, да я влачи, да я гризе и мъчи. Викнала мишката за помощ, замолила Аллах да я отърве, започнала да кълне котарака и да му говори:
— Къде е клетвата, която ми даде? Това ли е наградата ти, задето те пуснах в гнездото си и ти поверих живота си? Прав е бил онзи, който е казал: „Който е взел обет от врага си, да не чака спасение на душата си!“ А също: „Който е оставил душата си в ръцете на врага, той сам се е обрекъл на гибел!“
И докато тя се боричкала с котарака и той се опитвал да я изяде, наблизо минал ловец с хищни кучета. Едно куче приближило дупката и чуло, че вътре се води голяма битка. Помислило, че лисица е нападнала нещо. Спуснало се да я хване, но попаднало на котарака. Измъкнало го от дупката. Той видял, че е в зъбите му, изплашил се и изпуснал мишката жива и здрава. А кучето скъсало главата на котарака. Така се потвърдили казаните от някого думи: „Който прояви жалост — бързо му се прощава, а който е извършил зло — бързо му се връща!“
— Та това е станало с тях, царю! — завършил тълкувателят. — Затова никой не бива да пренебрегва обета си, даден пред онзи, който го е защитил, а онзи, който е измамил и предал, ще го застигне съдбата на котарака! Който задължи с нещо другия, сам е задължен пред него! Който прави добро, бива възнаграждаван! Но ти не тъжи, защото след време на гнет твоят син ще се върне в правия път! А този мъдрец, твоят везир Шаммас, е предпочел да не говори пред тебе пряко за това! Той е постъпил мъдро, защото е казано: „Най-боязливите имат най-много знания и най-малко завист!“