Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Както ви казах, сър — отвърна Стивън, докато бършеше очите си, — той е човекът, който ми съобщи онова пророчество. Тялото му е странно обезобразено. Цялото е в букви.
Джентълменът свали палтото, ризата и шалчето на Винкулус.
— Да, ето! — възкликна той, не особено учуден. Драсна с нокът по едно кръгче на дясното му рамо, за да провери дали ще се изтрие. Като видя, че не се изтрива, загуби всякакъв интерес. — А сега да направим магия на лейди Поул.
— Магия ли, сър? — ужаси се Стивън. — Но защо ни е да го правим?
— O, за да умре след месец-два. Това е традиция — освен всичко друго. Рядко хората, освободили се от магия, живеят дълго, особено след като аз съм ги омагьосал! Лейди Поул не е далеч, а и магьосниците трябва да се научат, че не бива да ни се противопоставят! Да вървим, Стивън!
66
ДЖОНАТАН СТРЕЙНДЖ И МИСТЪР НОРЕЛ
Средата на февруари 1817 година
МИСТЪР НОРЕЛ СЕ ОБЪРНА и погледна коридора, който доскоро водеше от библиотеката към останалата част на къщата. Ако имаше някаква вероятност този коридор да го отведе обратно при Ласелс и слугите, той щеше да тръгне по него. Но мистър Норел не се съмняваше, че магията на Стрейндж ще го върне отново на мястото, откъдето е тръгнал.
Откъм библиотеката долетя звук и мистър Норел се вцепени от ужас. Зачака, но никой не се появи. След миг си даде сметка, че знае какъв е този звук. Беше го чувал хиляди пъти — това беше възглас на досада, който Стрейндж издаваше, когато не беше съгласен с някой току-що прочетен пасаж. Звукът беше толкова познат и така тясно свързан в съзнанието на мистър Норел с най-щастливия период от живота му, че му даде смелост да отвори вратата и да влезе.
Първото, което го порази, беше огромният брой запалени свещи. Стаята бе обляна в светлина. Стрейндж не си беше направил труда да потърси свещници, просто бе залепил свещите по масите или лавиците. Някои дори стояха върху купчини с книги. Съществуваше голяма опасност библиотеката да се запали. Навсякъде имаше извадени книги — разпилени по масите, свалени на пода. Много от тях лежаха разгърнати на земята със страниците надолу, за да може Стрейндж по-лесно да намери интересуващия го пасаж.
Самият Стрейндж стоеше в дъното на стаята. Изглеждаше много по-слаб, отколкото мистър Норел го помнеше. Беше се избръснал без особено старание, косата му бе разчорлена. Не вдигна глава, когато мистър Норел се приближи.
— Седем души от Норич през 1124 година — каза той, зачетен в книгата, която държеше в ръцете си. — Четирима от Ейсгарт, Йоркшир, на Коледа през 1151, двадесет и трима от Ексетър през 1201, един от Хадърсейдж, Дарбишир, през 1243 — всичките омагьосани и отведени във Феерия. Така и не е успял да разреши този проблем.
Стрейндж говореше толкова спокойно, че мистър Норел, който очакваше всеки момент да го порази магически гръм, се огледа да види дали в стаята няма още някой.
— Моля? — попита накрая той.
— Джон Ъскглас — каза Стрейндж, все така без да вдига глава. — Не е могъл да попречи на феите да отвличат християни. Как да вярвам, че ще успея да направя това, което той не е успял? — и продължи да чете по-нататък. — Харесва ми лабиринтът ви — небрежно отбеляза той. — Хикман ли използвахте?
— Какво? Не. Де Чийп.
— Де Чийп? Наистина? — Стрейндж за пръв път погледна учителя си. — Винаги съм го смятал за незначителен учен, който няма нито една оригинална мисъл в главата си.
— Той не е по вкуса на хора, които обичат показностите — нервно отвърна мистър Норел, несигурен дали това спокойствие на Стрейндж ще продължи дълго. — Интересувал се е от лабиринти, магически пътеки, заклинания, които се произнасят в комбинация с определени стъпки и движения — такива неща. Магиите му се описват надълго и нашироко в „Напътствия“ на Беласис… — той направи пауза — …която не сте чели. Единственият екземпляр от тази книга е тук. Ще я намерите на третия рафт до прозореца — мистър Норел посочи натам и установи, че рафтът е празен. — Или може би на пода — предположи той. — В онази купчина.
— След малко ще проверя — каза Стрейндж.
— Вашият лабиринт е забележителен — отбеляза мистър Норел. — Прекарах половината нощ в опити да се измъкна от него.
— O, постъпих както обикновено при подобни обстоятелства — небрежно отвърна Стрейндж. — Копирах ви и внесох някои дребни подобрения. Откога е така?
— Моля?
— Откога се намирам в тъмнината?
— От началото на декември.
— А сега кой месец сме?
— Февруари.
— Три месеца! — възкликна Стрейндж. — Три месеца! Мислех, че са минали години!