Прагът на вечността [bg]

Той звънна в кабинета на Наталия.

— Бърз въпрос — започна той. — Какъв телевизор имате у дома?

— Франк — веднага му отвърна тя. — Чудесен е. Мога да ти уредя един, ако искаш.

— Не, благодаря.

— Защо питаш?

— По-късно ще ти обясня.

И Димка затвори телефона.

Погледна часовника си. Беше пет. Излезе от Кремъл и тръгна към улица „Садовая Самотечная“.

Трябваше да уплаши Ник. Нямаше да бъде лесно, но трябваше да го направи. Ник трябваше да проумее, че никога не бива да заплашва семейното на Димка.

Паркира Москвича си, но не излезе веднага. Спомни си умонастроението си по време на кубинския ракетен проект, когато трябваше да пази задачата секретна на всяка цена. Беше разрушавал кариерите на хора и бе съсипал живота им без колебание, понеже работата трябваше да бъде свършена. Сега щеше да съсипе Ник.

Заключи колата си и отиде в бар Мадрид.

Отвори вратата и влезе. Спря се и се огледа. Безлично съвременно място, студено и пластмасово, недостатъчно затоплено от електричеството и от снимките на танцьорки на фламенко по стените. Малкото посетители го загледаха с интерес. Приличаха на дребни мошеници. Никой не напомняше на снимката на Ник от досието.

В далечния край на салона имаше барче, а до него врата с надпис „Забранено за външни лица“.

Димка тръгна през салона, все едно беше негова собственост. Без да спира, той се обърна към бармана.

— Ник отзад ли е?

Оня го изгледа така, сякаш щеше да му каже да спре и да почака, но после отново го погледна в лицето и си промени мнението.

— Да.

Димка отвори вратата.

В малката стаичка четирима души играеха карти. На масата имаше много пари. От едната страна на някаква кушетка две тежко гримирани жени в коктейлни рокли пушеха дълги американски цигари и изглеждаха отегчени.

Димка веднага разпозна Ник. Лицето беше хубаво като на снимката, но апаратът не бе успял да долови студеното изражение. Ник вдигна поглед и произнесе:

— Тук е забранено за външни лица. Разкарай се.

— Имам съобщение за теб — каза Димка.

Ник остави картите си на масата и се облегна:

— Ти пък кой си?

— Нещо лошо ще се случи.

Двама от картоиграчите станаха и се изправиха срещу Димка. Единият бръкна в сакото си. Димка си рече, че може и да извади оръжие. Ник обаче вдигна ръка и мъжът спря.

Ник продължи да гледа Димка.

— За какво приказваш?

— Когато неприятностите се случат, ти ще попиташ кой ги е причинил.

— И ти ще ми кажеш?

— Казвам ти го сега. Дмитрий Илич Дворкин. Той е причината за неприятностите ти.

— Никакви неприятности нямам, глупако.

— До вчера не. Тогава допусна грешка, глупако.

Мъжете около Ник се напрегнаха, но той остана спокоен.