Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
В сградата му нямаше портиер и система за вътрешна свръзка. Вратата към улицата бе постоянно отключена и посетителите се качваха до апартаментите, без да се представят. Не беше луксозно като в Правителствения дом, където бившата му жена живееше в стария им апартамент. От време на време Димка се гневеше, но се радваше, че Гриша е близо до баба си.
Той отвори вратата и с изненада видя съпруга на любовницата си.
Ник бе с няколко сантиметра по-висок от Димка и бе по-едър, но пък Димка беше готов да се бие. Той отстъпи крачка назад и хвана най-близкия тежък предмет, стъклен пепелник, за да го използва като оръжие.
— Няма нужда — започна Ник, но влезе в антрето и затвори вратата след себе си.
— Разкарай се — каза му Димка. — Тръгвай си сега, преди да си се забъркал в още по-големи неприятности.
Успя да прозвучи по-уверено, отколкото се усещаше.
Ник го изгледа с омраза в очите.
— Постигна своето — изрече той. — Не се боиш от мен. Достатъчно силен си, за да ми опропастиш живота. Трябва да се боя от теб. Добре, разбрах. Уплашен съм.
Не звучеше уплашен.
— За какво си дошъл? — попита го Димка.
— Пет пари не давам за оная мръсница. Ожених се за нея само за да доставя удоволствие на майка си, която е мъртва. Но гордостта на един мъж е наранена, ако някой друг ръчка в огъня му. Знаеш какво казвам.
— Давай на въпроса.
— Търговията ми пропадна. Никой от военните не ще да говори с мен, да не говорим да ми продава телевизори. Хора, които са вдигнали дачи с по четири спални с пари, които съм изработил за тях, сега ме подминават на улицата, без да ми говорят. Тия от тях, дето не са в затвора.
— Не биваше да заплашваш сина ми.
— Вече го разбрах. Мислех, че жена ми вдига краката за някой дребен апаратчик. Не знаех, че е някакъв проклет генерал. Подцених те.
— Ами разкарай се и си лижи раните.
— Трябва да живея.
— Опитай да работиш.
— Не се шегувай де. Намерих друг източник на западни телевизори — нищо общо с армията.
— Това пък какво засяга мен?
— Мога да възстановя търговията, която ти разруши.
— И?
— Мога ли да седна?
— Не бъди толкова глупав.
В очите на Ник отново проблесна гняв и Димка се уплаши, че е прекалил, но пламъкът угасна и Ник примирено каза:
— Добре, ето каква е работата. Давам ти десет процента от печалбата.
— Искаш да се замеся с тебе? В престъпно начинание? Сигурно си побъркан.
— Добре, двадесет процента. И не бива да правиш нищо друго, освен да ме оставиш на мира.
— Не ми трябват парите ти, глупако. Това е Съветският съюз. Тук не можеш да си купуваш каквото си поискаш като в Америка. Връзките ми струват много повече, отколкото ти би могъл да ми платиш.
— Трябва да има нещо, което искаш.
До този момент Димка се разправяше с Ник само за да го държи изваден от равновесие, но сега видя възможността.
— Да — каза той. — Има нещо, което искам.
— Какво е то.
— Разведи се с жена си.
— Какво?
— Искам да се разведеш.
— Да се разведа с Наталия?
— Разведи се с жена си — повтори Димка. — Коя от тези думи не можеш да разбереш?
— Майната му, това ли е всичко?
— Да.
— Можеш да се омъжиш за нея. Аз и така няма да я докосна.
— Разведеш ли се с нея, ще те оставя на мира. Не съм милиционер и не водя борба срещу подкупничеството в СССР. Имам по-важна работа.
— Става.
Ник отвори вратата.
— Ще я пратя тук.
Това изненада Димка.
— Тя тук ли е?
— Чака в колата. Ще й опаковам нещата и ще ги пратя утре. Не искам да я виждам отново при себе си.
Димка повиши глас:
— Да не си посмял да я нараниш. Има ли синина, сделката отпада.
Ник се обърна и посочи заплашително с пръст.
— А ти да не се отметнеш. Опиташ ли да ме изиграеш, ще й отрежа зърната на гърдите с кухненската ножица.
Димка беше уверен, че ще го направи, и потисна потреперването си.
— Разкарай се от апартамента ми.
Ник си излезе, без да затваря вратата.
Димка дишаше тежко, все едно беше тичал. Стоеше неподвижен в малкото антре на апартамента. Чу как Ник тропа по стълбите. Пусна пепелника на масичката. Пръстите му бяха хлъзгави от потта и за малко да го изпусне.