Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Истинският авторитет Леонид Брежнев не вземаше страна — както често правеше — а чакаше оформянето на някакъв консенсус.
Въпреки че бяха едни от най-могъщите хора в света, партийните началства в Кремъл се страхуваха да излязат от строя. Марксизъм-ленинизмът даваше отговори на всички въпроси, следователно крайното решение щеше неизменно да бъде правилно. Така всеки, който твърдеше, че ще има различен резултат, се оказваше отклонил се от партийната линия. Димка понякога се питаше дали във Ватикана е толкова зле.
Понеже никой не искаше да изрази мнение в писмен вид, те трябваше да накарат референтите си да обсъждат работите неофициално преди всяко заседание на Политбюро.
— Не става дума само за ревизионистките идеи на Дубчек за свободата на печата — обясняваше Евгений Филипов на Димка един следобед в широкия коридор пред залата на Президиума. — Той е словак, който иска да даде повече права на потиснатото малцинство, от което произхожда. Представи си това да достигне до Украйна или Белорусия.
Филипов както винаги изглеждаше с десет години назад. Днес почти всички носеха по-дълга коса, но той все още беше подстриган по военному. За момент Димка опита да забрави, че това е злонамерен човек, причинител на неприятности.
— Тези опасности са далечни — заяви той. — Не съществува непосредствена заплаха за Съветския съюз, и определено не и нещо, което да оправдава военна намеса.
— Дубчек действа срещу КГБ. Отстранил е от Прага няколко представители и е наредил разследване на смъртта на стария външен министър Ян Масарик.
— Има ли КГБ правото да убива министри на приятелски правителства? — попита Димка. — Това ли е съобщението, което искате да изпратим в Унгария или в Източна Германия? Та това ще превърне КГБ в нещо по-лошо от ЦРУ. Американците поне убиват хора само в неприятелски страни като Куба.
Филипов стана заядлив.
— Какво печелим, като позволяваме такива глупости в Прага?
— Нахлуем ли в Чехословакия, ще има дипломатическо затягане — знаеш го.
— Че какво от това?
— Това ще навреди на отношенията ни със Запада. Опитваме се да намалим напрежението със Съединените щати, за да харчим по-малко за армията. Цялата работа може да бъде осуетена. Навлизането с войски може дори да помогне за избирането на Ричард Никсън за президент — а той може да увеличи американските военни разходи. Помисли си само какво ще ни струва това!
Филипов опита да го прекъсне, но Димка го спря.
— Навлизането с войски ще раздразни и Третия свят. Опитваме да засилим контактите си с необвързаните страни при съперничеството с Китай, който иска да ни измести като водач на социалистическите държави. Ето защо през ноември се организира световна конференция на комунистическите партии. Тя може да се превърне в унизителен провал, ако ние нахлуем с войски в Чехословакия.
— Значи ти просто би оставил Дубчек да прави каквото си поиска? — процеди Филипов.
— Напротив.
Димка разкри предпочитаното от началството му предложение.
— Косигин ще отиде в Прага, за да договори компромис — решение без военна сила.
Филипов на свой ред свали картите.
— Министерството на отбраната ще подкрепи този план в Политбюро — при условие незабавно да започнем подготовка за въвеждане на войски при провал на преговорите.
— Дадено — рече Димка, който бе уверен, че военните така и така ще се подготвят.
След като се взе решение и двамата се насочиха в противоположни посоки, Димка се върна в кабинета си точно когато секретарката му Вера Плетнер вдигаше телефона. Той видя как лицето й придобива цвета на хартията в пишещата машина.
— Да не е станало нещо? — попита той.
Тя му подаде слушалката.
— Бившата Ви жена.
Димка сподави едно простенване, взе слушалката и заговори в нея.
— Какво има, Нина?
— Ела веднага! — изпищя тя. — Гриша го няма!
Сърцето на Димка сякаш спря. Григорий, когото наричаха Гриша, още нямаше пет години и не ходеше на училище.