Прагът на вечността [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Серия: ХХ век #3
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-619-193-009-8
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.

Перейти на страницу:

Димка се обърна към старшината.

— Къде го намерихте?

Човекът доби самодоволен вид.

— В мазето, в едно складово помещение. Вратата не беше заключена, но той не можеше да достигне дръжката. Беше се уплашил, но явно не му се е случило нищо.

Димка се обърна към сина си.

— Кажи ми, Гриша, защо слезе в мазето?

— Човекът ми каза, че има кученце — но аз не можах да го намеря!

— Човекът ли?

— Да.

— Ти познаваш ли го?

Гришка поклати глава.

Сержантът намести фуражката си и се приготви да си върви.

— Всичко е добре, когато свършва добре.

— Минутка — продължи Димка. — Чухте момчето. Някакъв човек го е подмамил долу с приказки за кученце.

— Да, другарю, той ми го каза. Но, доколкото аз мога да преценя, не е било извършено престъпление.

— Детето е било отвлечено!

— Трудно е да се установи точно какво е станало, особено когато сведенията идват от толкова малко дете.

— Въобще не е трудно. Някакъв човек е довлякъл детето до мазето, а после го е изоставил там.

— Какъв би могъл да бъде смисълът от това?

— Вижте, благодарен съм Ви, задето го намерихте, но не Ви ли се струва, че приемате цялата работа твърде леко?

— Всеки ден се губят деца.

Димка започна да става подозрителен.

— Как знаехте къде да погледнете?

— Късмет. Както казах, сградата ни е позната.

Димка реши да не изразява подозренията си, докато все още е под въздействие на силни емоции. Извърна се от милиционера и попита Гриша:

— Човекът каза ли ти името си?

— Да — отвърна детето. — Казва се Ник.

* * *

На следващата сутрин Димка поиска досието на Ник Смотров от КГБ.

Беше побеснял. Искаше да хване оръжие и да убие Ник. Трябваше да си повтаря да остане спокоен.

За Ник не е било трудно да мине покрай портиера вчера. Може да е носил фалшива доставка, да е минал близо до обитатели, тъй че да изглежда като част от групата им, или просто да е размахал партийната си книжка. На Димка му беше малко по-трудно да се досети как Ник би могъл да знае, че Гриша самичък ще се движи от една част на сградата до друга, но размисли, че вероятно е проучил сградата няколко дни предварително. Може да е побъбрил с някои съседи, да е изчислил какво е дневното разписание на детето и да се е възползвал от най-добрата възможност. Вероятно е платил и на местните милиционери. Целта му е била да уплаши Димка почти до смърт.

И успя.

Но щеше да съжалява за това.

На теория Алексей Косигин, в качеството си на премиер, можеше да прегледа което си иска досие. На практика председателят на КГБ Юрий Андропов щеше да реши какво може и какво не може да види Косигин. Както и да е, Димка бе убеден, че дейностите на Ник, макар и престъпни, нямат политически измерения, тъй че нямаше причина досието да не бъде предоставено. И то наистина се оказа на бюрото му същия следобед.

Беше дебело.

Както и подозираше Димка, Ник търгуваше на черно. Като повечето такива хора беше опортюнист. Купуваше и продаваше всичко — цветни ризи, скъпи парфюми, електрически китари, бельо, шотландско уиски; всякакви незаконно внесени луксозни стоки, трудни за намиране в Съветския съюз. Димка внимателно прегледа съобщенията и търсеше нещо, което да използва, за да унищожи Ник.

КГБ се занимаваше със слухове, а на Димка му трябваше нещо определено. Можеше да отиде в милицията, да съобщи нещата от досието в КГБ и да поиска разследване. Ник обаче несъмнено подкупваше милицията — иначе не би могъл толкова време да се измъква с престъпленията си. А и покровителите му естествено щяха да искат подкупите да продължат. Следователно щяха да направят така, че следствието да не стигне доникъде.

Досието съдържаше много материал за личния живот на Ник. Имаше любовница и няколко приятелки, включително една, с която пушеше марихуана. Димка се питаше доколко Наталия знае за приятелките на Ник. Той се срещаше с деловите си партньори предимно следобедно време в бар Мадрид близо до Централния пазар. Имаше красива жена, която…

Димка с изненада прочете, че съпругата на Ник имала дългогодишна връзка с Дмитрий Илич „Димка“ Дворкин, сътрудник на председателя на министерския съвет Косигин.

Да видиш собственото си име беше ужасно. Явно нищо не беше лично.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?