Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Добра идея — изкоментира Косигин. — Ще го организирате, нали?
Димка не видя Наталия на следващия ден, но вдругиден тя му звънна точно когато той напускаше кабинета си в седем.
— Говори ли с Ник? — попита я той.
— Още не.
Преди Димка да успее да изрази разочарованието си, тя продължи:
— Нещо друго стана обаче. Филипов дойде и се срещна с него.
— Филипов?
Димка беше смаян.
— Какво търси един служител на Министерството на отбраната при съпруга ти?
— Белята си. Мисля, че е казал на Ник за теб и за мен.
— Че защо ще го прави? Знам, че все се караме по събранията, но все пак…
— Има нещо, което не съм ти казвала. Филипов ми направи предложение.
— Глупакът му с глупак. Кога?
— Преди два месеца, в бара на Крайбрежната улица. Ти беше някъде с Косигин.
— Невероятно. Мислел си е, че може и да легнеш с него само защото съм бил извън града?
— Нещо такова. Беше конфузно. Казах му, че няма да спя с него дори и да е последният останал мъж в Москва. Може би трябваше да бъда по-внимателна.
— Мислиш, че е говорил с Ник за отмъщение?
— Сигурна съм в това.
— Ник какво ти каза?
— Нищо. Това ме тревожи. Щеше ми се отново да ми бе сцепил устната.
— Не говори така.
— Боя се за теб.
— Ще бъда наред, не се тревожи.
— Внимавай.
— Ще внимавам.
— Недей да ходиш пеша вкъщи, а шофирай.
— Винаги шофирам.
Сбогуваха се и затвориха телефоните. Димка облече дебелото палто и кожената шапка и излезе. Неговият Москвич 408 беше в паркинга на Кремъл, тъй че там беше в безопасност. Караше към дома и се питаше дали Ник ще има смелостта да удари колата му, но нищо не стана.
Той стигна до жилището си и паркира на улицата през една пряка. В този миг беше най-уязвим. Трябваше да върви от вратата на колата до вратите на сградата под уличното осветление. Ако щяха да го бият, можеха да го извършат тук.
Никой не се виждаше, но можеха да се крият.
Димка предполагаше, че Ник няма да го нападне. Щеше да изпрати някои от главорезите си. Димка се питаше колко. Да отвръща ли? Срещу двама имаше шанс — не беше мекушав. Ако бяха трима или повече, можеше със същия успех да легне и да се остави.
Излезе от колата и я заключи.
Тръгна по паважа. Щяха ли да изскочат от задната врата на паркирания микробус? Или да излязат иззад ъгъла на съседната сграда? Или да се крият в този вход?
Той достигна кооперацията си и влезе в нея. Може би щяха да са във фоайето.
Трябваше дълго да чака асансьора.
Когато дойде и вратата му се затвори, той се запита дали пък няма да са в апартамента му.
Отключи входната врата. Мястото беше тихо и спокойно. Той огледа спалнята, всекидневната, кухнята и банята.
Беше празно.
Тогава затръшна вратата.
В продължение на две седмици Димка живееше със страха, че може да бъде нападнат всяка минута. Най-накрая реши, че няма да стане. Може би на Ник му беше все едно че жена му има връзка; или пък беше твърде разумен да прави свой неприятел работещ в Кремъл човек. Както и да е, Димка започна да се чувства повече в безопасност.
Все още се чудеше на Евгений Филипов. Как може той дори да се е изненадал, че Наталия го е отхвърлила? Беше безличен, старомоден, грозноват, зле облечен — какво си е представял, че притежава, та да изкуши привлекателна жена, която вече има както съпруг, така и любовник? Очевидно чувствата му са били дълбоко наранени. Отмъщението му обаче явно не проработи.
Най-важното нещо за Димка обаче си оставаше чешкото движение за реформи, наричано „Пражка пролет“. То предизвика най-острото разделение в Кремъл след Карибската криза. Началството на Димка, съветският премиер Алексей Косигин, оглавяваше оптимистите — те се надяваха чехите някак си да намерят изход от неефективността и прахосничеството на социалистическата икономика. Те приглушаваха ентусиазма си по тактически причини и предлагаха Дубчек да бъде наблюдаван внимателно, но конфронтацията да бъде избягвана по възможност. Както и да е, консерватори като началството на Филипов — министъра на отбраната Андрей Гречко — и председателят на КГБ Андропов бяха уплашени от Прага. Бояха се, че радикалните идеи ще подкопаят авторитета им, ще навлязат в други страни и ще разрушат военния съюз на Варшавския договор. Искаха да изпратят танковете, да свалят Дубчек от власт и да поставят строг комунистически режим, робски предан на Москва.