Прагът на вечността [bg]

И все пак изглеждаше виновно.

— Не мога да лъжа Бернд — обясни тя. — Аз го обичам.

— Очевидно не можеш да лъжеш и мен — заключи Клаус.

— Съжалявам.

— Не бива да се извиняваш за това — напротив. Благодаря ти, задето си честна. Оценявам го.

Той изглеждаше така, сякаш е рухнал, и освен другите си чувства Ребека изпитваше задоволство, че той я харесва достатъчно, за да бъде толкова разочарован. Той продължи печално:

— Ако си признала на съпруга си, то защо си с мен сега тук?

— Бернд ми каза да продължавам — обясни тя.

— Съпругът ти иска ти да ме целуваш?

— Той иска аз да стана твоя любовница.

— Това е странно. Има ли нещо общо с парализата му?

— Не — излъга тя. — Страданието на Бернд не прави половия ни живот по-различен.

Тя беше разказала това на майка си и на още няколко жени, с които бе близка. Лъжеше ги заради Бернд — усещаше, че за него ще бъде унизително, ако хората знаят истината.

— Е — продължи Клаус, — ако това е моят щастлив ден, ще вървим ли право в апартамента ми?

— Нека не бързаме, ако нямаш нищо против.

Той постави ръка върху нейната.

— Няма проблем, ако човек е нервен.

— Не съм правила това често.

Той се усмихна.

— Виждаш ли, това не е нещо лошо, дори и да живеем във века на свободната любов.

— Спала съм с две момчета в университета. После се омъжих за Ханс, който се оказа полицейски шпионин. После се омъжих за Бернд и двамата избягахме заедно. Ето го любовният ми живот.

— Нека поговорим за нещо друго — настоя той. — Родителите ти още ли са на Изток?

— Да. Няма да им разрешат да напуснат. Направиш ли свой враг някого като Ханс Хофман — първия ми съпруг — той никога не ти прощава.

— Сигурно ти липсват.

Тя не можеше да изрази колко много й липсва семейството й. Комунистите прекъснаха обажданията на Запад в деня, в който построиха Стената, тъй че тя дори не можеше да говори с тях по телефона. Имаше само писма — отворени и прочетени от ЩАЗИ, обикновено закъснели, често цензурирани, а всички ценни вещи бяха откраднати от полицията. Бяха преминали няколко снимки и Ребека ги държеше до леглото си — баща й посивява, майка й натежава, Лили става красива жена.

Вместо да опитва да обяснява мъката си, тя го попита:

— Разкажи ми за себе си. Какво е станало с теб по време на войната?

— Нищо особено, освен дето гладувах като повечето деца — отвърна той. — Къщата до нас бе разрушена и всички в нея загинаха, но ние бяхме наред. Баща ми е геодезист. Прекара голяма част от войната в това да оценява щетите от бомбардировките и да укрепява сгради.

— Имаш ли братя и сестри?

— Брат и сестра. Ти?

— Сестра ми Лили е все още в Източен Берлин. Брат ми Вали се измъкна скоро след мен. Той е китарист в групата Плъм Нели.