Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Вчера?
Очите му се присвиха.
— Ти да не си оня, с когото тя спи?
— Когато загазиш толкова, че не знаеш какво да правиш, спомни си името ми.
— Ти си Димка!
— Ще ме видиш отново! — приключи Димка, бавно се обърна и излезе от стаята.
Докато вървеше през бара, всички очи го следяха. Той гледаше право напред и очакваше всеки момент в гърба му да се забие куршум.
Стигна до вратата и излезе.
Ухили се сам на себе си. Измъкнах се, помисли си той.
Сега трябваше да осъществи заплахата си.
Кара около девет километра от центъра на града до летището на „Ходинка“ и паркира пред щаба на военното разузнаване. Старата постройка представляваше странно произведение на архитектурата от ерата на Сталин — девететажна кула, заобиколена от двуетажен външен пръстен. Разузнавателното управление се беше прехвърлило в по-нова, петнадесететажна постройка наблизо — разузнавателните служби никога не се свиваха.
Стиснал досието на Ник от КГБ, Димка влезе в старото здание и попита за генерал Владимир Пешков.
— Имате ли уговорена среща? — попита го охраната.
Димка повиши глас:
— Не се помайвай, синко. Просто се обади на секретаря на генерала и му кажи, че аз съм тук.
След пристъп на бурна дейност — малцина хора идваха насам, без да са повикани — го прекараха през детектор за метал и го отведоха с асансьор до кабинет на най-горния етаж.
Това беше най-високата постройка наоколо и от нея се откриваше чудесна гледка към покривите на Москва. Володя приветства Димка и му предложи чай. Димка винаги бе харесвал вуйчо си. В средата на петдесетте си години, Володя имаше сребристосива коса. Въпреки твърдия поглед на сините очи той беше реформатор — необичайно сред военните, които бяха като цяло консервативни. Беше ходил до Америка.
— Какво става с теб? — попита го Володя. — Изглеждаш готов да убиеш някого.
— Имам неприятности — обясни му Димка. — Създадох си неприятел.
— Не е необичайно в средите, в които работиш.
— Няма нищо общо с политиката. Ник Смотров е бандит.
— Как се е стигнало дотам да се спречкаш с такъв човек?
— Спя с жена му.
Володя го изгледа неодобрително.
— И той те заплашва.
Володя вероятно никога не бе изневерявал на Зоя, своята жена учен, точно толкова красива, колкото и умна. Това означаваше обаче и слабо съчувствие към Димка. Вуйчо му можеше да разсъждава различно, ако е бил толкова глупав, че да се ожени за някоя като Нина.
— Ник отвлече Гриша — продължи Димка.
— Какво? Кога? — и Володя се изправи в стола си.
— Вчера. Намерихме го. Само го беше затворил в мазето на Правителствения дом. Това бе предупреждение.
— Трябва да зарежеш тази жена!
Димка пусна това покрай ушите си.
— Има друга причина, заради която съм дошъл при теб, вуйчо. Ти можеш да ми помогнеш и едновременно с това да направиш нещо добро за армията.
— Давай.
— Ник стои зад измама, която струва на армията милиони всяка година.
Димка обясни за телевизорите. Когато свърши, постави папката на бюрото на Володя.
— Всичко е тук — включително имената на офицерите, организирали цялото нещо.
Володя не докосна папката.
— Аз не съм милиционер. Не мога да задържа този Ник. А ако подкупва милицията, аз не мога да направя много по въпроса.
— Но можеш да задържиш замесените армейски офицери.
— О, да. В рамките на двадесет и четири часа ще бъдат във военен затвор.
— И ти можеш да прекратиш цялата работа.
— Много бързо.
„А тогава с Ник е свършено“, рече си Димка.
— Благодаря ти, вуйчо — каза той. — Това много ми помага.
Димка беше в апартамента си и си събираше багажа за Чехословакия, когато Ник го посети.
Политбюро одобри плана на Косигин. Димка щеше да лети с него до Прага, за да уговарят невоенно разрешение на кризата. Щяха да намерят начин да се позволи експериментът с либерализацията да продължи и едновременно с това да уверят твърдолинейните, че няма сериозна заплаха за съветската система. Димка се надяваше, че с течение на времето съветската система ще се измени.
През май в Прага щеше да има меко и влажно време. Димка сгъваше шлифера си, когато на вратата се звънна.