Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— РОЛАНД! КАКВО ПРАВИШ? ЕЛА, СТРЕЛЕЦО, ЗАЩОТО СЛЪНЦЕТО ЩЕ ЗАЛЕЗЕ ВСЕКИ МОМЕНТ!
Да, мъжът от Гилеад съзнаваше, че ще отиде там. По един или друг начин. Знанието за това облекчаваше агонията му и му позволяваше да остане на мястото си, без тялото му да трепери неудържимо. Дясната му ръка вече се бе схванала до китката и Стрелеца подозираше, че никога вече няма да възвърне чувствителността си. Ала това не го тревожеше особено — след ухапванията на чудовищните омари тя ставаше само за ръкостискане.
А розата пееше: „Да, Роланд, да — съвсем скоро ще й се наслаждаваш отново. Отново ще бъдеш цял. Чака те възраждане. Само ела.“
Патрик откъсна едно от венчелистчетата на розата, разгледа го и откъсна още едно, след което ги сложи в устата си. За миг чертите на лицето му се отпуснаха в някакъв странен екстаз, а Роланд се запита какъв ли е вкусът на цветчетата. Небето над тях помръкваше. Сянката на пирамидата се проточи почти до Тауър Роуд. Синът на Стивън Дисчейн предположи, че когато стигнеше до пътя, който ги бе довел тук, щеше да поеме към Тъмната кула, без значение дали Пурпурният крал беше още там или не.
— КАКВО ПРАВИШ? ИИИИИИИИ! ЩО ЗА ПЪКЛЕНО ДЕЛО СЕ ТАИ В УМА И СЪРЦЕТО ТИ?
„Точно ти ли ще ми говориш за пъклени дела?“ — помисли си Роланд. Той извади часовника си и отвори капачето. Стрелките се въртяха шеметно назад — пет часа ставаше четири, четири — три, три — два, два — един, а един — полунощ.
— Патрик, побързай — рече Стрелеца. — Дай всичко от себе си, моля аз, защото времето ми изтича.
Младежът приближи ръка до устата си и изплю в шепата си сдъвканите на паста розови цветчета. Получената смес имаше цвета на току-що пролята кръв. Цветът на робата на Пурпурния крал. И на безумните му очи.
Художникът, който щеше да използва за пръв път цвят в рисуването си, понечи да топне върха на пръста си в пастата, но се поколеба. И в този миг Роланд бе осенен от внезапно прозрение — бодлите на тези рози пронизваха плътта само докато корените им бяха свързани с Мим, Майката Земя. Ако бе изпратил момчето, Мим щеше да накълца и обезобрази жестоко тези талантливи ръце, превръщайки ги в безполезни израстъци.
„Ка — каза си Стрелеца. — Дори тук, в Крайния с…“
Преди да успее да довърши мисълта си, Патрик го хвана за ръката и се вторачи в нея като хиромант, след което загреба малко от кръвта, бликаща оттам, и я смеси с розовата паста. Сетне много внимателно взе мъничко от амалгамата с десния си показалец и го приближи до картината… поколеба се за миг… и погледна към спътника си. Роланд му кимна и момчето отвърна на жеста му, мрачно и съсредоточено като хирург, на когото предстои да направи първия разрез в рискована операция, след което допря върха на показалеца си до хартията. Деликатните движения на пръста му напомняха застинало във въздуха колибри, което пъха човчицата си в чашката на някое екзотично цвете. Той оцвети лявото око на Пурпурния крал и веднага се отдръпна от листа. Младежът килна глава настрани, наблюдавайки резултата от усилията си с такава възхита, каквато Роланд не бе виждал на човешко лице от цяла вечност. Сякаш момчето бе някакъв манихейски пророк, успял да зърне лицето на Ган след двайсет години отшелничество в пустинята.
Сетне това изражение се замени от огромна слънчева усмивка.
Реакцията от Тъмната кула не закъсня, ала този път бе задоволителна (поне за Роланд). Древното създание, заточено на балкона, заврещя от болка:
— КАКВО ПРАВИШ? ИИИИИИИ! ИИИИИИИИ! СПРИ! ПАРИ! ПАРИИИИИИ! ИИИИИИИИИИИИИИИИИ-ИИИИИИИИИИИ!
— Сега довърши и другото — каза мъжът от Гилеад. — Бързо! Заради твоя и моя живот!
Патрик оцвети и дясното око, повтаряйки същата деликатна процедура. Сега на черно-бялата рисунка на момчето пламтяха две пронизващи пурпурни очи; очи, които бяха оцветени с маслото на розата и кръвта на Елд; очи, които горяха с огъня на самата Преизподня.
Работата беше свършена.
Роланд бръкна в джоба на ризата си и извади оттам отрязаната от Дондейл гумичка.
— Накарай го да изчезне — рече той. — Накарай този отвратителен демон да изчезне от този свят и всички други светове. Накарай го най-накрая да изчезне.
ЕДИНАЙСЕТ
Стрелеца ни най-малко не се съмняваше, че планът му ще проработи. Още в мига, в който Патрик допря гумата до рисунката — до онова снопче косми, щръкнало от едната ноздра на съществото с алената роба, — то запищя от болка и ужас. Явно разбираше какво се случва с него.
Художникът се поколеба и отправи въпросителен поглед към Роланд. Мъжът кимна.