Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Да, Роланд го знаеше, ала знаеше и друго — предложението на Пурпурния крал се различаваше от предишните му увещания само по това, че сега бе пременено с костюм и вратовръзка. И този път в гласа на съществото с алената роба се долавяше тревога. Стрелеца изобщо не му отговори.
Когато осъзна, че планът му няма да проработи, Пурпурният крал метна още един снич. Златистото топче се издигна толкова високо над пирамидата, че почти изчезна от поглед, след което се понесе стремително към тях с воя на падаща бомба. Роланд му видя сметката с един-единствен изстрел и веднага зареди празното гнездо на барабана. Искаше му се Червеният звяр да запрати още огнетопчета към тях, защото по този начин съзнанието му се отвличаше от гибелния зов на Тъмната кула.
„Тя ме очаква — помисли си мъжът. — Точно затова ми е толкова трудно да издържа — защото зовът й е адресиран лично към мен. Добре, де, не точно към мен, а към наследниците на Елд… а аз съм единственият от този род, който е останал жив.“
ОСЕМ
Най-накрая, когато спускащото се към хоризонта слънце започна да се обагря в оранжево и Роланд усети, че не може да се съпротивлява повече на притегателната сила на Кулата, Патрик остави молива си настрана и подаде албума на своя спътник. Лицето му бе намръщено и това сериозно разтревожи Стрелеца. Никога преди не го бе виждал такъв. От предишната самонадеяност на момчето не бе останала и следа.
Роланд взе скицника. Онова, което видя, го разтърси до такава степен, че той веднага отмести поглед, сякаш нарисуваните от младия художник очи можеха да го хипнотизират — да го накарат да допре револвера до слепоочието си и да пръсне агонизиращия си мозък. Картината бе изумителна. Продълговатото, изпито лице — лице, изкривено от алчност и ненавист… бръчките, които го прорязваха — бръчки толкова дълбоки, че изглеждаха бездънни… пълните и жестоки устни — устни на човек, който в един момент може да те целува, а в следващия — да разкъса със зъби плътта ти, ако демоните го обладаят… което се случва доста често.
— КАКВО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ПРАВИТЕ? — отново проехтя пронизителният безумен глас. — НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ НИЩО С ТОВА! КУЛАТА Е МОЯ — ИИИИИИИИИИИИИ! — АЗ СЪМ КАТО ЛИСИЦАТА С ГРОЗДЕТО. РОЛАНД! — МОЯ Е, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ МОГА ДА СЕ ИЗКАЧА ДО ГОРЕ! А ТИ ЩЕ ДОЙДЕШ! ИИИИИИИ! ИСТИНА ТИ КАЗВАМ! ПРЕДИ СЯНКАТА НА КУЛАТА ДА ДОСТИГНЕ ДО ЖАЛКОТО ВИ УБЕЖИЩЕ, ЩЕ ДОПРИПКАШ САМ ПРИ МЕН! ИИИИИИИИИ! ИИИИИИИИИ! ИИИИИИИИИ!
Патрик закри ушите си с ръка. Докато рисуваше, бе престанал да чува тези писъци, ала сега те отново пронизваха тъпанчетата му.
Роланд не изпитваше никакви съмнения, че това е най-добрата картина на младежа. След като го бе предизвикал, юношата не само бе достигнал предела на възможностите си, но и ги бе надхвърлил, сътворявайки нещо гениално. Изображението на Пурпурния крал бе плашещо със своя реализъм. „Далекозрящият инструмент не може да обясни това… или поне не напълно — каза си Стрелеца. — Сякаш Патрик има трето око, което гледа от въображението му и вижда всичко. Навярно гледа именно с това око, когато забелва другите две. Да имаш подобна дарба… и да й даваш израз с един най-обикновен молив! Богове!“
Мъжът от Гилеад почти очакваше да види как слепоочията на страшния старец пулсират над мрежичките от подкожни капиляри, нарисувани с леки, едва забележими щрихи. В единия край на пълните, чувствени устни Стрелеца дори забеляза отблясъка на един остър
(вампирски)
зъб и си помисли, че устата му всеки миг можеше да се разтвори, разкривайки множество дълги заострени зъби — едно най-обикновено петънце (непокрито с графит) подтикна въображението му да създаде всичко останало, дори да долови вонята на разложена плът, излъчваща се от устата на чудовището при всяко издишване. Патрик бе пресъздал идеално снопа косми, стърчащи от едната ноздра на Краля, и тънкия белег, който потъваше под дясната му вежда като шев. Тази картина бе истински шедьовър, стотици пъти по-добра от портрета, който нямото момче бе направило на Сузана. Навярно, след като Патрик бе способен да изтрие онази пъпка, би могъл да заличи и Пурпурния крал, оставяйки само парапета от ковано желязо пред него и заключената врата на Кулата зад него. Роланд почти очакваше, че аленото чудовище всеки момент ще си поеме дъх и ще се размърда — толкова истинско изглеждаше, — само дето…