Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Идвам в името на Стивън Дисчейн от Гилеад!
— Идвам в името на Габриел Дисчейн от Гилеад!
— Идвам в името на Кортланд Андръс от Гилеад!
— Идвам в името на Кътбърт Алгуд от Гилеад!
— Идвам в името на Алан Джонс от Гилеад!
— Идвам в името на Джейми Де Къри от Гилеад!
— Идвам в името на Ванай Мъдреца от Гилеад!
— Идвам в името на Хакс Готвача от Гилеад!
— Идвам в името на Дейвид ястреба от Гилеад и небето!
— Идвам в името на Сюзан Делгадо от Меджис!
— Идвам в името на Шийми Руиз от Меджис!
— Идвам в името на татко Калахан от Джирусълъмс Лот и пътищата!
— Идвам в името на Тед Бротиган от Америка!
— Идвам в името на Динки Ърншоу от Америка!
— Идвам в името на леля Талита от Ривър Кросинг и полагам кръстчето й тук, както тя ме помоли!
— Идвам в името на Стивън Кинг от Мейн!
— Идвам в името на Ко храбрия от Средния свят!
— Идвам в името на Еди Дийн от Ню Йорк!
— Идвам в името на Сузана Дийн от Ню Йорк!
— Идвам в името на Джейк Чеймбърс от Ню Йорк, когото наричам мой истински син!
— Аз съм Роланд от Гилеад и идвам като самия себе си; ти ще се отвориш пред мен!
В този миг прозвуча могъщ тръбен зов, който смрази кръвта на Патрик и в същото време му подейства въодушевяващо. Ехото постепенно заглъхваше. Сетне, след около минута, въздухът бе прорязан от друг, много по-страшен звук — грохотът на врата, която се затръшва завинаги.
След което се възцари гробовна тишина.
ТРИНАЙСЕТ
Патрик остана да седи в подножието на пирамидата, докато Старата звезда и Старата майка не изгряха в небето. Песента на розите и Кулата продължаваше да звучи, ала бе станала някак си тиха и сънлива, почти като шепот.
В крайна сметка той излезе отново на пътя, събра толкова здрави консерви, колкото можа (количеството им бе изненадващо, като се имаше предвид силата на експлозията, разрушила количката), и откри торбата от еленова кожа, в която се намираха. Внезапно осъзна, че е забравил молива си, и се върна да го вземе.
До молива му, проблясващ на звездната светлина, се виждаше часовникът на Роланд.
Младият художник го взе и изрази радостта си с тихичко (и малко изнервено) скимтене. Сетне сложи часовника в джоба си и преметна торбата с провизиите през рамо.
Мога да ви кажа, че той вървя чак до полунощ и че погледна часовника, преди да спре да пренощува. Мога да ви кажа, че стрелките бяха застинали неподвижно. Мога да ви кажа и че по пладне на следващия ден Патрик отново погледна часовника и видя, че стрелките са започнали да се движат в правилната посока, макар и много бавно. За съжаление това е всичко, което съм способен да ви разкажа за него — не мога да ви разкрия дали е успял да стигне до Федералния, нито пък дали е намерил робота, известен като Бил Пелтека, още по-малко пък — дали му се е удало да се върне в Америка. Не мога да ви разкрия нито едно от тези неща, кажете „сбогом“. От този миг насетне тъмнината го скрива от словострелния ми взор и художникът трябва да продължи сам-самичък по пътя си.
Сузана в Ню Йорк
Епилог
Никой не се стряска и не забелязва малката електрическа триколка, която изниква от нищото в Сентрал Парк; единствените, които я виждат, сме ние. Повечето от хората, които се намират тук, гледат към небето и се наслаждават на първите прехвърчащи снежинки, без да подозират за небивало силната снежна вихрушка, която ще се разрази в навечерието на Коледа. Вестниците ще я нарекат „Виелицата от осемдесет и седма“. А тези посетители на парка, чийто взор не е вперен в бялото небе, наблюдават заинтригувано учениците от горната част на Манхатън, които изпълняват коледни песни. Момчетата носят тъмночервени блейзъри, а момичетата — дебели пуловери в същия цвят. Това е хорът на харлемското училище, който „Поуст“ и конкуриращият го таблоид „Ню Йорк Сън“ наричат още „Розите от Харлем“. Децата пеят стари рождественски химни, преплитайки гласовете си по изумително красив начин, и щракат с пръсти, докато преминават от строфа в строфа — изпълнението им напомня ранното творчество на групи като „Спърс“, „Коустърс“ и „Дарк Дайъмъндс“109. Те стоят недалеч от мястото, където белите мечки водят своето градско съществуване, а песента, която изпълняват в момента, е „Що за дете е това“.
Сред хората, които наблюдават първите снежинки, има един мъж, който Сузана много добре познава, и само при вида му сърцето й подскача до небесата. В лявата си ръка той държи голяма картонена чаша и тъмнокожата жена е сигурна, че вътре има горещ шоколад — от най-хубавия, mit schlag отгоре.
109
От изброените формации единствено „Коустърс“ съществуват и в нашата реалност. — Б. пр.