Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Патрик го хвана за рамото, клатейки отчаяно глава.
— Просто трябва да го сторя — рече му Роланд и това бе самата истина. Това си беше негова работа — не на художника — и поначало бе постъпил неправилно, като се опита да я прехвърли върху юношата. Ако успееше да се справи — чудесно. А ако се провалеше и бъдеше взривен на парчета в края на Кан’-Ка Но Рей — е, поне това отвратително дърпане щеше да престане.
Стрелеца си пое дълбоко въздух, след което изскочи от укритието си и се хвърли към розата. В същото време Патрик го сграбчи за коженото палто, опитвайки се да го задържи, и Роланд, естествено, загуби равновесие. Той се строполи на едната си страна, а револверът излетя от ръката му и падна в тревата. Пурпурният крал внезапно нададе неистов вой (в който се примесваха триумф и гняв) и въздухът бе пронизан от зловещото свистене на приближаващ се снич. Синът на Стивън Дисчейн се протегна към розата и пръстите на дясната му ръка се сключиха около стъбълцето й. Бодлите пробиха дебелата ръкавица, сякаш тя не бе нищо повече от ефирна паяжина, след което се впиха в ръката му. Болката бе чудовищна, ала песента на розата си оставаше все така опияняваща. Роланд виждаше жълтата сърцевина на чашката й, която искреше като слънце. Или милиони слънца. Почувства топлината на кръвта, стичаща се в дланта му и преливаща между двата му пръста. Тя напои еленовата кожа и на кафявата повърхност на ръкавицата разцъфна още една роза. На всичкото отгоре към него се носеше и смъртоносно огнетопче, което щеше да го убие всеки момент, а така щеше да заглуши и песента на розата, която изпълваше главата му и заплашваше да пръсне черепа му.
Стъблото като че ли нямаше никакво желание да се счупи. В края на краищата Роланд изтръгна розата от земята заедно с корените, изтъркули се наляво, грабна револвера си и стреля, без да се прицелва. Сърцето му подсказваше, че няма никакво време за това. Раздаде се оглушителен взрив и горещата вълна, която обля лицето му, този път имаше силата на ураган.
„Близо. Този път бе страшно близо.“
Пурпурният крал изпищя разочаровано — „ИИИИИИИИИИИИИ!“ — и този вопъл бе последван от свистенето на няколко снича, запратени наведнъж. Патрик притисна лице в каменната повърхност на пирамидата, а спътникът му се завъртя по гръб, продължавайки да държи розата в окървавената си ръка, вдигна шестострела си и зачака появата на златистите огнетопчета. Когато те навлязоха в обсега на патроните
му, ги разпердушини едно след друго — едно, две, три.
— ОЩЕ СЪМ ТУК! — изрева Стрелеца на стария Червен крал. — ОЩЕ СЪМ ТУК, ДЪРТ КУРОБЛИЗЕЦ ТАКЪВ, КОЛКОТО И ДА НЕ ТИ ХАРЕСВА!
Заточеникът на Кулата нададе поредния си вой, ала не хвърли повече сничове.
— ЗНАЧИ СЕГА СИ ИМАШ И РОЗА! — изкряска той. — ПОСЛУШАЙ ПЕСЕНТА Й, РОЛАНД! ДОБРЕ Я ЧУЙ, ЗАЩОТО ТЯ ПЕЕ ЕДНА И СЪЩА ПЕСЕН! ЧУЙ Я И ПРИ МЕН ЕЛА, КОМАЛА-ЕЛА-ЕЛА!
И тази песен наистина зазвуча настоятелно в съзнанието на Роланд, изпепелявайки последните остатъци от нервите му. Той сграбчи разтреперания художник и го завъртя към себе си.
— Започвай — изхриптя последният стрелец от Гилеад. — Заради живота ми, Патрик. Заради живота на всеки мъж и всяка жена, които загинаха, за да продължа напред.
„И всяко дете“ — добави на себе си синът на Стивън Дисчейн, мислейки си за Джейк. Джейк, който първо виси от тъмнината, а сетне пропада в нея.
Роланд се вгледа в ужасените очи на безмълвното момче.
— Довърши я! Покажи ми, че можеш да го направиш.
ДЕСЕТ
А после Роланд от Гилеад стана свидетел на нещо удивително — когато Патрик взе розата, бодлите й не го засегнаха по никакъв начин. Дори не го одраскаха. Мъжът смъкна ръкавицата си с помощта на зъбите си и видя, че не само дланта му прилича на решето, ами и един от пръстите му виси отпуснато, придържан единствено от обляното в кръв сухожилие. Патрик обаче не се поряза — сякаш бодлите загубиха остротата си в мига, в който се докоснаха до неговата ръка. Ужасът също бе изчезнал от погледа му. Очите му се местеха от цветето към картината и обратно, пресмятайки и преценявайки нещо.