Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Слава Богу — казва той. — Вече бях решил, че ще трябва да го изпия сам. Че гласовете са плод на въображението ми и че явно полудявам. Това… ами… — Млъква, а недоумението в погледа му придобива огромни размери и към него се прибавя и страх. — Слушай, ти си дошла тук заради мен, нали? Моля те, кажи ми, че не изглеждам като пълен идиот в твоите очи. Защото се чувствам нервен като дългоопашата котка в стая, пълна с люлеещи се столове.
— Не, естествено — отвръща тя. — Искам да кажа, че не изглеждаш като пълен идиот. — Тъмнокожата жена си спомня историята на Джейк за гласовете, спорещи в съзнанието му — как единият крещял, че е мъртъв, а другият — че е жив. И двата били напълно убедени в правотата си. Сузана напълно го разбираше, защото имаше известен опит с някои гласове. С някои особени гласове.
— Слава Богу — въздъхва Еди. — Името ти е Сузана, нали?
— Да — кима тя. — Казвам се Сузана.
Гърлото й е пресъхнало, ала в крайна сметка съумява да произнесе поне тези думи. Тя взима картонената чаша и отпива от шоколада през гъстия слой бита сметана. Вкусът му е сладък и приятен — също като вкуса на този свят. До ушите й достига глъчката на автомобилни клаксони — шофьорите бързат да се приберат, преди снегът да затрупа улиците — и този звук също й се струва не по-малко приятен. Все така усмихнат, Еди се пресяга и избърсва петънцето сметана от носа й. Докосването му я наелектризира и жената знае, че той също е почувствал това. Внезапно й хрумва, че Еди отново ще я целуне за пръв път, че отново ще я люби за пръв път, че отново ще се влюби в нея за пръв път. Навярно и той го знае — възможно е гласовете да са му казали, — ала Сузана е сигурна в това и причината е съвсем проста; тези неща вече са се случили. Ка е колело, както обичаше да казва Роланд, и сега тя е напълно убедена, че това е самата истина. Спомените й за
(Средния свят)
далечното къде и кога на Стрелеца постепенно потъват в мъгла, но тъмнокожата жена си мисли, че ще си спомня достатъчно, за да знае всичко, което се е случило преди, и в това има нещо неизразимо тъжно.
Ала в същото време има и нещо хубаво.
По дяволите, та това е истинско чудо!
— Студено ли ти е? — пита той.
— Не, добре съм. Защо?
— Цялата потрепери.
— Това е заради сметаната. Много е сладка — казва тъмнокожата жена, след което изплезва език и изблизва пухкавия крем, без да откъсва поглед от лицето на мъжа пред нея.
— Дори и сега да не ти е хладно, съвсем скоро ще затракаш със зъби от студ — усмихва се Еди. — По радиото казаха, че довечера температурата ще падне с десет градуса. Затова съм ти донесъл нещичко. — Той бръква в задния си джоб и изважда оттам плетена шапка — от тези, с които можеш да покриеш и ушите си. Сузана поглежда към шапката и вижда две думи, избродирани с червен конец: „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“.
— Купих я от „Брендио“ на Пето Авеню — казва мъжът.
Тъмнокожата жена никога не е чувала за „Брендио“. „Брентано“ да — знаеше такава книжарница, — но не и „Брендио“. Но, естествено, в онази Америка, където тя бе израснала, не беше чувала нито за напитката „Ноз-а-ла“, нито за автомобилите „Такуро Спирит“.
— Гласовете ли те накараха да я купиш? — пита насмешливо тя.
Той се изчервява.
— Всъщност… да. Сложи си я.
Шапката просто залепва на главата й.
— Кажи ми нещо — започва Сузана. — Кой е сегашният ни президент? Няма да ми кажеш, че е Роналд Рейгън, нали?
Мъжът й хвърля изумен поглед, след което се усмихва.
— Моля? Онзи стар актьор, който водеше предаването „Дните в Долината на смъртта“? Майтапиш се, нали?
Тя поклаща глава.
— Винаги съм си мислела, че ти си този, който си прави подобни шеги с бедния Рони Рейгън, Еди.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Няма значение. Само ми кажи кой е президент.
— Гари Харт — изрича бавно той, сякаш говори на малко дете. — От Колорадо. За малко да изхвръкне от президентската надпревара през 1980 — както съм сигурен, че знаеш — заради онази работа с „Маймунска работа“. Ала после каза: „Да вървят на майната си всички, които не разбират от майтап“ и продължи кампанията си. Спечели изборите с огромно мнозинство110.
Ала Сузана го наблюдава така съсредоточено, че усмивката му помръква.
— Не се бъзикаш с мен, нали? — пита Еди.
— А ти бъзикаш ли ме за гласовете, които звучат в главата ти и те будят в два посред нощ?
Събеседникът й изглежда потресен.
110
Гари Харт (р. 1937) е юрист, сенатор-демократ от Колорадо. През 1986–1987 г, предприема опити да стане кандидат за президент на Демократическата партия, ала през 1988 бива отстранен заради грандиозен скандал, предизвикан от публикацията в пресата на негови снимки с 29-годишната манекенка Дона Райе, седнала в скута му. — Б. пр.