Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Съвсем като другите е — прошепна той. Изсипа предмета в шепата си и го показа на всички. Беше тъмна метална ръка, която стискаше черна сфера, изработена от скъпоценен камък, наподобяващ обсидиан. Но за разлика от обсидиана, този камък не отразяваше светлината на огъня.

— Не зная кой е построил Храма на Черната перла — промълви старицата, — но съм сигурна, че не е бил човек.

Солон върна предмета в кесията.

— Моят орден разполага с точен каталог на всички култове, познати на хората от Източното кралство, та чак до Кеш. Като защитник на правоверните, съм изучавал всички тези документи. Никога досега обаче не бях чувал за орден на Черната перла.

Старицата въздъхна.

— Но въпреки това той съществува. — Тя взе кесията от ръцете на Солон. — Злото, което се спотайва под скалите, е истинската причина за толкова много потънали по тези краища кораби. Заради него никой не се заселва в местността между селото и моята къща — земята нищо не ражда. Тези, които се опитват, си тръгват обезсърчени още на следващия сезон. Дори ловците избягват тукашните гори.

— Но ти как издържаш тук? — попита Кендарик.

— Това — отвърна жената и вдигна кесията — е талисман, който ме пази от тяхното зло, сякаш вече съм една от тях. Искам да го вземете с вас, защото ви очаква голяма опасност. — Тя надзърна в очите на всеки един от гостите си и подаде кесията на отец Солон, който я прие с благодарност. — Има и още — продължи старицата, след като приседна.

— Какво? — попита Джеймс.

— Това е и ключ. Когато се спуснете по пътеката към скалите, ще се озовете в неголяма вдлъбнатина, изкопана от морските вълни. Там, на скалата, горе-долу на височината на очите, ще видите малък, захабен от времето знак. С помощта на този ключ ще отворите вратата в скалите.

— Виждала ли си да го прави някой? — попита Яжара.

— Да — отвърна Хилда. — Много пъти съм проследявала онези, които слизат долу. Зная как да се притаявам така, че да остана незабелязана. Бях на няколко крачки от верандата, когато дойдохте, но така и не ме забелязахте, нали?

— Вярно — усмихна се Яжара.

— Опитвала ли си да влезеш? — попита Джеймс.

— Да — призна Хилда. — Опитвах. Но не съм влизала.

— Защо? — попита Кендарик.

— Защото само онези, които са се заклели да бъдат предани на тъмните сили на храма, могат да използват камъка. Опитах, но вратата не се отвори.

— Тогава как да използваме ключа? — попита Джеймс.

— Мисля, че имате само една възможност — отвърна старицата. — В селото се крие едно същество. Не зная какво представлява, нито името му знам, но съм сигурна, че съществува. Той е онзи, който пръв зарази кръвопийците. Той е слуга на тъмните сили от храма. Нямам представа какви цели преследва, но е въпрос само на време, преди принцът да пристигне с армията си в Халдонова глава и да поправи стореното от него.

— Ние знаем защо е тук — заяви Джеймс. — За да ни попречи да извадим кораба.

— И за да може неговият господар да го извади — добави Кендарик.

— С какво обаче ще ни помогне всичко това, за да влезем в храма? — попита Джеймс.