Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тъй като се оказа, че чорапите й бяха твърде къси, за да могат да се закрепят жартиерите над колената, тя ми каза, че щяла да ги постави, когато носи по-дълги чорапи. Използувайки умело това обстоятелство, извадих от джоба си купените от мен чорапи и ми се удаде да я склоня да ги приеме. Весела и преизпълнена с благодарност, тя седна на скута ми и в неудържимата си радост ми подари толкова целувки, колкото би дала на своя собствен баща, ако той й бе направил подобен подарък. Владеещ се, потискащ непрестанно силната си страст, аз й върнах целувките, казах й само, че една-единствена от нейните целувки струва повече от едно кралство.
Моята прелестна Ч.Ч. свали своите чорапи и обу една двойка от новите, които й достигаха чак до средата на бедрото. Колкото по-невинна я намирах, толкова по-малко се осмелявах да се реша да завладея тази очарователна плячка.
Върнахме се отново в градината, където се разхождахме до вечерта, след това отидохме в операта, където не свалихме маските си, понеже театърът беше малък, биха могли да ни познаят, а моята прелестна приятелка беше уверена, че баща й не би й позволявал вече да излиза, ако разбере, че е участвувала в подобни удоволствия.
Останахме много учудени, че не видяхме брат й. Вляво от нас седеше испанският посланик, маркиз Де Монталегре, със своята призната метреса, госпожица Бола, вдясно от нас две маски, господин и дама, които не се бяха демаскирали. Тези две маски гледаха постоянно към нас, но тъй като моята млада приятелка седеше с гръб към тях, тя не можа да забележи това. По време на балета Ч.Ч. беше поставила програмата на операта върху парапета на ложата, когато внезапно маскираният господин протегна ръка и я взе. От това заключих, че той трябваше да ни познава и казах това на моята приятелка, която се обърна и позна брат си. Дамата можеше да бъде само неговата приятелка Ч. Понеже П. Ч. знаеше номера на нашата ложа, той беше взел просто съседната и аз предвиждах, че щеше да накара сестра си да вечеря заедно с жената. Това ме ядоса, но можех да попреча само, ако предизвиках открито обяснение. А това не желаех, бях твърде влюбен, за да го направя.
След втория балет той дойде със своята красавица в нашата ложа. Размениха се обичайните комплименти, с това запознанството бе извършено и ние трябваше да отидем на вечеря в неговото казино. Щом двете дами свалиха маските си, те се прегърнаха и любовницата на П. Ч. обсипа приятелката ми с похвали и с любезни изрази. На масата тя се показа извънредно любезна и Ч.Ч., която нямаше никакво понятие за света, й отвърна с голямо уважение. Междувременно забелязах все пак, че Ч., въпреки изкуството й да се прикрива, издаваше своя яд, предизвикан от вида на далеч превъзхождащите я прелести, които бях предпочел пред нейните. П. Ч. беше изпаднал в неудържима веселост и непрекъснато пускаше блудкави шеги, на които само неговата красавица се смееше. Поради лошото си настроение само вдигах рамене, а сестра му не разбираше шегите и затова не отговаряше нищо. Така нашата зле съставена четворка не беше особено забавна.
По време на десерта П. Ч., възбуден малко от виното, целуна своята красавица и ме покани да последвам примера му, като сторя същото с неговата сестра. Отговорих му, че наистина обичам госпожица Ч.Ч. и не бих си позволил подобни волности, преди да съм придобил права над сърцето й. П. Ч. започна да се шегува с това, но Ч. му заповяда да мълчи. Благодарен за това прилично държане, извадих купената от мен дузина ръкавици, подарих й шест от тях и предложих на приятелката си да приеме останалите. П. Ч. стана от масата, смеейки се иронично, издърпа любовницата си, която беше донякъде в неговото състояние и легна с нея върху едно канапе. Тъй като сцената стана неприлична, застанах така, че прикривах гледката, като дърпах приятелката си в нишата на един прозорец. Все пак, не можах да попреча на Ч.Ч. да види в едно огледало положението на двамата безсрамници. Лицето й пламтеше от червенина, но аз й отправих съвсем невинни думи и скоро тя заговори за красивите си ръкавици, с които гладеше парапета на прозореца. След грубото си геройство П. Ч. дойде дръзко към мен, за да ме прегърне. Неговата безсрамна другарка последва примера му и целуна моята млада приятелка, като й каза, че била убедена, че не е видяла нищо. Ч.Ч. й отговори скромно, че не знаела какво би могла да види, но един поглед, който ми хвърли, ме накара да отгатна какво чувствуваше. Какво изпитвах аз самият, читателят може да си представи, ако познава човешкото сърце. Трябваше да понеса подобна сцена в присъствието на едно невинно момиче, което обожавах! И при това, трябваше да се боря с моите собствени страсти, за да не се провиня пред нея! Бях като върху горещи въглища. Гняв и негодувание се бореха в мен с въздържанието, което бе необходимо, за да предпази от мен любимото същество. Треперех с цялото си тяло. Господата, които са измислили ада, сигурно биха предвидили при обзавеждането му и това мъчение, ако го знаеха. Безсрамният П. Ч. мислеше, че с грубата си шега ми е дал голямо доказателства за своето приятелство. Той не отдаваше никакво значение на опозоряването на своята любовница и на свенливостта на своята сестра, която обричаше на проституция. И до днес не мога да си обясня, как се въздържах да не го удуша. Когато ме посети на следния ден, го обсипах с укори, той се опита да се извини, като ми каза, че никога не би го сторил, ако не бил убеден, че при нашето оставане насаме, аз вече съм извършил със сестра му това, което той направил с любовницата си пред очите ни.