Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Ха! — възкликна джентълменът. — Не съм бил по-смаян през живота си! Виждали ли сте някога този човек, Стивън?
— Да, сър. Трябва да призная, че съм го виждал. Това е човекът, за когото ви разказах. Странно обезобразеният мъж, който ми каза онова пророчество. Името му е Винкулус.
— Добър ден, кралю! — обърна се Винкулус към Стивън. — Не ви ли казах, че часът ви скоро ще удари? И ето че удари! Дъждът ще направи врата за вас, та да минете! Скалите ще направят трон за вас, та да седнете! — той огледа иконома със странно задоволство, сякаш лично му беше връчил короната, държавата и скиптъра.
Стивън каза на джентълмена:
— Може би почитаемите духове, към които сте се обърнали за помощ, са сгрешили, сър. Може би не са ни довели при когото трябва.
— Напълно вероятно — съгласи се джентълменът. — Този скитник едва ли може да бъде заплаха за някого. Особено за мен. Но след като Северният вятър и Зората са си направили труда да ни го посочат, би било крайно непочтително от наша страна, ако не го убием.
Винкулус изглеждаше необяснимо равнодушен към тази идея. Той се разсмя.
— Опитай, да видим дали ще успееш, фейо! Ще откриеш, че никак не е лесно да ме убиеш!
— Наистина ли? — учуди се джентълменът. — Трябва да призная, че нищо на света не ми се струва по-лесно! Но, виждаш ли, аз съм много сръчен в убиването на всякакви създания! Обезглавявал съм дракони, потапял съм армии и съм убеждавал земетръси и бури да поглъщат цели градове! Ти си нищо и никакъв човек. И си сам — като всички останали хора. Аз съм заобиколен от стари приятели и съюзници. Какво оръжие имаш срещу тях, измамнико?
Винкулус вирна мръсната си брада в израз на дълбоко презрение.
— Книга! — заяви той.
Това беше доста странно изявление. Стивън неволно си помисли, че ако Винкулус наистина притежаваше книга, щеше да направи добре, ако я продаде и си купи палто.
Джентълменът се обърна и погледна втренчено линията на хълмовете в далечината.
— O! — възкликна той с ярост, сякаш го бяха зашлевили. — Откраднаха я от мен! Крадци! Крадци! Английски крадци!
— Какво са откраднали, сър?
— Лейди Поул! Някой развали магията ми!
— Магията на англичаните, фейо! — провикна се Винкулус. — Магията на англичаните се връща!
— Виждате ли наглостта им, Стивън? — кресна джентълменът, завъртя се и изпепели с поглед Винкулус. — Виждате ли коварството на враговете ми? Стивън, донесете ми въже!
— Въже ли, сър? Убеден съм, че на мили околовръст няма въже. Нека…
— Няма въже, фейо! — злорадстваше Винкулус.
Но въздухът над главите им се раздвижи. Падащият сняг започна да се сплита ведно и се спусна като змия към Стивън. Изведнъж в ръката му падна парче здраво въже.
— Ето! — възкликна победоносно джентълменът. — Вижте, Стивън! Там има дърво! Едно-единствено дърво в цялата пуста шир, и то точно където ни трябва! С Англия винаги сме били приятели. Тя винаги ми е служила вярно. Преметнете въжето през някой клон и нека обесим този измамник!
Стивън се поколеба — не знаеше как да предотврати тази нова беда. Въжето в ръката му сякаш загуби търпение, подскочи и се раздели на две равни половини. Едната запълзя по земята към Винкулус и здраво се омота около него, другата бързо се върза на безупречна примка и се преметна през едии клон.
Джентълменът беше много възторжен, настроението му рязко се подобри от перспективата да обеси някого.
— Танцуваш ли, измамнико? — извика той на Винкулус. — Ще ти покажа някои нови стъпки!
Всичко заприлича на кошмар. Събитията ставаха бързо и неусетно и Стивън все не намираше подходящия момент да се намеси и подходящите думи, които да каже. Колкото до Винкулус, той се държа странно през цялата екзекуция. Като че ли не разбираше какво става с него. Не каза нито дума повече, само издаваше възгласи на досада, сякаш някой го дразнеше и го изваждаше от равновесие.
Без никакво видимо усилие джентълменът вдигна Винкулус и го сложи под примката. Примката сама се нахлузи на врата му и рязко го дръпна нагоре; в същото време въжето около тялото му се разхлаби и падна на земята.
Винкулус безполезно риташе във въздуха, тялото му се мяташе и се въртеше. При всичките му хвалби за това колко е труден за убиване вратът му се прекърши с неочаквана лекота — изпращяването му звучно отекна из пустото тресавище. Той мръдна още веднъж-дваж и издъхна.
Забравил за омразата си към всички англичани, Стивън закри лицето си с ръце и зарида.
Джентълменът затанцува и запя като дете, което изпитва голяма радост, а когато свърши, каза с небрежен тон:
— Какво разочарование! Той изобщо не се съпротивляваше. Чудя се кой беше този скитник.