Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Изгорихте ли я, сър? Дано никой не е пострадал!

— Е, само няколко души. Здравите млади мъже успяха навреме да се спасят от пожара, но старите и слаби членове на семейството, жените и децата намериха смъртта си в пламъците.

— O!

— След това проследих историята на костите. Както вече споменах, майка ви била хвърлена в океана и там поради движението на водите и натрапчивата намеса на рибите тялото се превърнало в кости, костите — в прах, а една колония от миди скоро превърнала праха в няколко шепи чудно красиви перли. След време перлите били събрани и продадени на парижки бижутер, който направил огърлица от пет съвършени наниза. Той продал огърлицата на красива френска контеса. Няколко години по-късно контесата била обезглавена и бижутата, роклите и личните й вещи станали собственост на един революционер. Този зъл човек съвсем доскоро беше кмет на малко градче в долината на Лоара. Нощем той изчакваше всички слуги да си легнат и в уединението на спалнята си слагаше бижута, рокли и други ценни предмети на контесата и в този вид крачеше напред-назад пред голямо огледало. Една нощ аз го издебнах — трябва да кажа, че злодеят изглеждаше много нелепо. Удуших го на място, като използвах перлената огърлица.

— O! — ужаси се Стивън.

— Взех перлите, оставих жалкото му тяло да се свлече на земята и отминах. После се заех да търся хубавата розова рокля на майка ви. Морякът, сдобил се с нея, я пазил година-две, но случайно попаднал в мизерен студен хан на източния бряг на Америка на име „Гробът на гайдаря“. Там той срещнал висока стройна жена и в опит да я предразположи й подарил роклята. Роклята не й станала (вашата майка, Стивън, имала приятно закръглена женска фигура), но тя харесала цвета, затова я разрязала и използвала парчетата заедно с други парцали за направата на одеяло. Историята на тази жена не е много интересна: тя се омъжвала няколко пъти и погребала всичките си съпрузи, и когато я намерих, беше вече стара и грохнала. Дръпнах одеялото от леглото й, докато спеше.