![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
Свещеникът се строполи на пода и Джеймс се извъртя, готов да посрещне нова атака, но вместо това се озова сред група от премигващи смутено объркани селяни. Те се споглеждаха, хъмкаха учудено и се блещеха към Кендарик, Солон и Яжара.
— Какво става?
— Как се озовахме в църквата?
— Вие защо сте оцапани с кръв?
— Тихо! — провикна се Джеймс и вдигна ръка.
Гласовете утихнаха.
— Този човек — посочи Джеймс — не е бил свещенослужител на ордена на Сунг. Бил е агент на същите онези тъмни сили, срещу които твърдеше, че ще се бие. Целта му е била да ви държи настрана от истинския извор на злото.
— Вижте слънцето! — изпищя една от жените в групата. Джеймс се извърна. Ставаше все по-тъмно.
— Скоро ще настъпи нощ — рече той, сякаш опитваше да обясни нещо, което очевидно не подлежи на обяснение. — Приберете се по къщите си и залостете вратите. Ние ще потърсим причината за всичко това.
Селяните се разбягаха, без да чакат нова команда. Някои, които бяха пострадали от жезъла на Яжара и чука на Солон, се нуждаеха от помощта на своите другари, но Джеймс с облекчение установи, че единственият труп в църквата е този на Роланд.
Кендарик беше уплашен, но се опитваше да се държи. Всички се събраха около Джеймс.
— Някой от вас чу ли какво каза той? — попита Джеймс.
— Не — отвърна Кендарик. — Аз бях твърде зает да отбивам атаките.
— Чух го, че говори — обади се Яжара, — но не и какво казва.
— Аз го чух — заяви брат Солон. — Че е слуга на Мрака, няма никакво съмнение. По-обезпокоително е, че се е превъплътил като служител на Сунг. Дори фалшивият знак, който носеше, би трябвало да навреди на един слуга на злото.
— Имаме работа с могъщ противник — рече Джеймс. — Чувал съм този глас й преди.
— Кога? — попита Яжара.
— Преди много години, от устата на един Черен кръвник, слуга на Мурмандамус.
— Но Мурмандамус беше унищожен — заяви Яжара и погледна към Солон и Кендарик: колебаеше се дали да продължи. Като придворна магьосница на Арута, Джеймс я бе посветил в истината за самоличността на убития от принц Арута моредел-лъжепророк и за наскорошните размирици в Мъглива гора, защото все още се носеха слухове, че моределът е жив.
Джеймс кимна.
— Зная. Но вече не се съмнявам, че си имаме работа с някой, чиито сили са равни на неговите. А това означава, че сме се изправили срещу нещо много по-опасно, отколкото си мислехме в началото.
— Казах ви, че работата е дебела, още когато се захванахме с потопения кораб — заяви Солон. — Надявам се, че не смятате да си подвиете опашките сега?
— Не — отвърна Джеймс и отново погледна към помръкващото слънце. — Особено сега. Събитията се развиват с постоянно нарастващо темпо и ако се поколебаем дори за миг, сме изгубени. — Едва сега той забеляза, че все още стиска рапирата, и я прибра в ножницата. — Няма време да чакаме подкрепления, а и не знаем колко дълго Уилям ще успее да задържи Мечището далеч от нас. Мисля обаче, че всичко това ще свърши най-много след два дни — по един или друг начин.
— И сега какво ще правим? — попита вечно нетърпеливият Кендарик.
Джеймс въздъхна уморено.
— Веднага щом се спусне мракът, кръвопийците ще се върнат. Мисля си, че единствената им цел е да ни отвличат вниманието. Така че, ако ще предприемем нещо, трябва да го направим незабавно. — Той погледна Яжара. — Едно нещо не ми дава покой. Роланд и Алтон показваха странен и с нищо необясним стремеж да се отърват от селската вещица. Има нещо в нея, от което се боят.
— Значи трябва да си поговорим с тази „вещица“ — рече Яжара, погледна към слънцето и добави: — И то час по-скоро. Мисля, че разполагаме с по-малко от два часа, преди да настъпи нощта.
Джеймс кимна и се обърна към останалите:
— Да вървим да се запознаем с вещицата от Носа на вдовиците.
Докато се катереха по хълма към Носа на вдовиците, околните гори се обгърнаха в почти непрогледен мрак. Избледняващото слънце хвърляше едва забележими, странно издължени сенки върху пътеката.
— Все едно че вървим нощем — прошепна Солон. Джеймс се разсмя.
— И на мен, кой знае защо, ми се иска да говоря шепнешком.
— Зная, че предпочитате да се прокрадваме незабележимо, но сега бързината е от първостепенно значение — припомни им Яжара.
Когато наближиха поредния завой на пътя, Джеймс вдигна ръка и прошепна:
— Там май има някой!
Продължиха още малко и Джеймс забеляза, че някаква фигура се е притаила в сенките. Беше момче, девет-десет годишно. Джеймс се приближи отзад, като не си даваше труда да се движи безшумно, но въпреки това вниманието на момчето оставаше фиксирано върху една къща в покрайнините на селцето. Когато скуайърът сложи ръка на рамото му, момчето ахна от изненада.