Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Така е, но се съмнявам, че проклятието е онова, за което говориш ти.

Свещеникът го измери с присвити очи.

— Какво искаш да кажеш?

— Алтон е мъртъв — заяви Джеймс.

Жрецът го изгледа потресен.

— Алтон е мъртъв, казваш? Още една жертва на онази зла жена! — Той вдигна поглед към множеството и се провикна: — Не ви ли омръзна вече? Не е ли време да действаме?

Отново се чуха гневни възгласи и Яжара извика:

— Джеймс, внимавай! Тук нещо не е наред!

Джеймс втренчи поглед в тълпата и едва сега забеляза, че неколцина от онези, които размахваха юмруци, имат безизразни лица, а очите им са неподвижни и лишени от признаци на живот. Той се обърна към жреца, после с неочаквана бързина се пресегна и дръпна талисмана от шията му. Пред очите му той се промени от най-обикновен герб на орден до ръка, стиснала черна перла.

— Това са слуги на Тъмната сила! — провикна се отец Роланд. — Те трябва да умрат!

И вдигна ръка към гърлото на Джеймс, готов да го удуши. Джеймс понечи да отскочи, но изведнъж бе стиснат от няколко чифта ръце, които го приковаха на място. Чу вика на Яжара:

— Тези хора са невинни! Само са обладани от зъл дух! Постарай се да не ги нараняваш!

Джеймс почувства как пръстите на жреца докосват гърлото му и извика:

— Ще се опитам да го запомня! — После приклекна, изви се на една страна и опита да се отскубне от ръцете, които го държаха. Не можа да извади рапирата си, но успя да достигне затъкнатия в ботуша кинжал. Както беше полулегнал на пода, замахна и го заби в крака на жреца.

Отец Роланд нададе болезнен вик и падна назад, а Джеймс се извъртя на другата страна и отново направи опит да се изправи. Най-сетне успя да се запъне с крака в пода и натисна с всичка сила, отскубвайки се от хватката на мъжете.

Огледа се. Свещеникът отстъпваше назад. Яжара размахваше тоягата си и държеше обкръжилите я селяни на почтително разстояние. Кендарик беше на земята, притиснат от неколцина, докато други се опитваха да го ритнат в главата. Брат Солон размахваше чука, по-скоро за да сплаши нападателите си, докато се добере до Кендарик и Джеймс.

Джеймс прехвърли кинжала от лявата в дясната ръка и с едно рязко движение извади рапирата. Замахна и удари най-близкия от селяните с плоското по лицето, но въпреки това острието остави кървава резка през бузата му.

От удара мъжът се олюля назад и се блъсна в тези, които напираха зад него. Миг на затишие — всичко, от което се нуждаеше Джеймс. Той се хвърли напред тъкмо когато отец Роланд се готвеше да произнесе някакво заклинание и преди свещеникът да приключи, го промуши в корема.

Мъжът сведе изненадан поглед към хлътналото в тялото му острие, после очите му се разшириха от болка и ужас и в същия миг Джеймс издърпа рапирата. Свещеникът изцъкли очи, но не падна. Главата му се люшна към гърдите, долната му челюст увисна и отвътре се чу нисък и басов, напълно непознат глас:

— Дори смъртта на нашия верен слуга не ще намали силата ни. Опитайте от горчивия вкус на злото… и треперете.