Прагът на вечността [bg]

— И двамата ще поемем риск — отговори му Дейв. — И моята популярност е заложена на карта. Но аз искам да помогна на страната да се излекува.

Уортън се усмихна снизходително, все едно някое от децата му е казало нещо безнадеждно идеалистично.

— И Вие смятате, че една целувка може да го направи?

Дейв заговори по-ниско и по-рязко.

— Събота вечер е, Албърт. Представете си — из цяла Америка черните младежи се чудят дали да излязат, за да палят и да трошат прозорци, или да се дръпнат и да не се набъркват в неприятности. Преди да се решат доста от тях ще гледат Дейв Уилямс и приятели просто защото водещият е рокзвезда. Как предпочитате да се чувстват те в края на предаването?

— Е, очевидно…

— Помислете си как наредихме сцената с Пърси и Иви. Всичко в нея показва, че белите и черните трябва да бъдат разделени — костюмите им ролите им и щандът между тях.

— Това е намерението — съгласи се Уортън.

— Ние подчертахме разделението им, но аз не искам да го натяквам на черните, особено тази вечер, когато големият им герой е убит. Целувката на Иви в самия край събаря цялата сцена. Целувката съобщава, че не бива да се използваме, да се бием и да се убиваме едни други. Тя съобщава, че можем да се докосваме. Това не би трябвало да е нещо голямо, но то е.

Дейв затаи дъх. В действителност той не вярваше, че целувката ще спре кой знае колко бунтове. Искаше тя да остане просто защото беше за доброто срещу злото. Смяташе обаче, че тези доводи може и да убедят Уортън.

— Дейв е прав, татко. Ти наистина трябва да го направиш — обади се Каролин.

— Така е — додаде и Едуард.

Уортън не се повлия кой знае колко от мненията на децата си, но се обърна към жена си, донякъде за изненада на Дейв, и я попита:

— Ти какво мислиш, скъпа?

— Няма да ти кажа да вършиш нещо, което вреди на компанията — започна тя. — Знаеш го. Но смятам, че това може даже да бъде от полза за Национален сапун. Ако те критикуват, кажи им, че си го направил заради Мартин Лутър Кинг. Можеш да се окажеш герой.

— Сега е осем без петнадесет, господин Уортън — напомни му Дейв. — Господин Лаклоу чака на телефона. Ако му се обадите през следващите пет минути, той ще има време да смени лентите. Решението е Ваше.

Стаята притихна. Уортън помисли една минута. После стана.

— По дяволите, мисля, че сте прав — каза той.

И отиде в антрето.

Чуха го как набира. Дейв прехапа устни.

— Господин Лаклоу, моля… Здрасти, Чарли… Да, тук е, довършва вечерята с нас… Водихме дълъг разговор за това и ти се обаждам, за да те помоля да върнеш целувката в шоуто… Да, това казвам. Благодаря ти, Чарли. Лека нощ.

Дейв чу изщракването на телефона и остави топлото усещане за триумф да го залее.