Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стивън се бръснеше пред малко огледало, подпряно на коляното на Лоренцо ди Медичи, когато зад рамото му изникна джентълменът с коса като глухарче.
— Магьосникът се е завърнал в Англия! — кресна той. — Миналата нощ го видях на Кралските пътища, обгърнат в мрака като в тайнствено наметало! Какво иска? Какво може да е намислил? О, това ще бъде краят ми, Стивън! Чувствам го! Той иска да ми навреди!
Стивън се вцепени. Джентълменът беше най-опасен в моменти на вълнение и безпокойство.
— Трябва да го убием! — възкликна джентълменът.
— Да го убием? О, не, сър!
— Защо не? Ще се отървем от него завинаги! Мога да вържа с магия ръцете, очите и езика му, а вие ще го пронижете в сърцето!
Стивън разсъждаваше бързо.
— Но завръщането му може да няма нищо общо с вас, сър — предположи той. — Помислете колко врагове има той в Англия — човешки врагове имам предвид. Може би се е върнал, за да продължи разпрата си с един от тях.
Джентълменът гледаше недоверчиво. Винаги му беше трудно да следи разсъждения, които нямаха пряка връзка с него.
— Не ми се струва много вероятно — заключи той.
— O, защо не? — продължи Стивън, почувствал твърда почва под краката си. — Вестниците и списанията по магия писаха ужасни неща за него. Носи се слух, че е убил жена си. Много хора вярват на това. Ако не беше сегашното му състояние, вече отдавна да са го арестували. И всички знаят, че другият магьосник е автор на тези лъжи и полуистини. Може би Стрейндж е дошъл да отмъсти на учителя си.
Няколко секунди джентълменът се взираше в Стивън. После избухна в смях и настроението му рязко се подобри.
— Няма от какво да се боим, Стивън! — обяви той със задоволство. — Магьосниците се карат помежду си и се мразят! Но са безсилни един без друг. Колко ме радва това! Колко съм щастлив, че имам вас за съветник! И по една случайност точно днес исках да ви направя чудесен подарък — нещо, което отдавна искате!
— Така ли, сър? — попита Стивън с въздишка. — Ще ми бъде много приятно.
— И все пак трябва да убием някого — отсече джентълменът, връщайки се към предишната тема на разговор. — Тази сутрин не бях на себе си от тревога и някой трябва да умре. Какво ще кажете за стария магьосник? О, почакайте! Това ще ядоса младия, а аз не искам да става така! А съпругът на лейди Поул? Той е висок и нагъл и се държи с вас като със слуга!
— Но аз съм слуга, сър.
— Или кралят на Англия! Да, това е отличен план! Да отидем веднага при краля на Англия. Вие ще го убиете и ще станете крал на негово място! Пазите ли държавата, короната и скиптъра, които ви дадох?
— Но законите на Великобритания не позволяват… — понечи да възрази Стивън.
— Законите на Великобритания! Пфу! Каква безсмислица! Надявах се досега да сте разбрали, че законите на Великобритания са чисто и просто свидетелство за капризите и приумиците на човечеството. Съгласно древните закони, на които се подчинява моят народ, крал става този, който убие предишния крал.
— Но, сър! Спомнете си колко харесахте стария джентълмен, когато се запознахте с него!
— Хм… Така е. Но по толкова важен въпрос аз съм готов да пренебрегна личните си симпатии. Затруднението идва оттам, че ние имаме твърде много врагове, Стивън! В Англия има твърде много зли хора! Сетих се! Ще попитам някого от съюзниците си кой е най-големият ни враг. Трябва да внимаваме. Да проявим съобразителност. Да формулираме въпроса си съвсем точно178. Ще помоля Северния вятър и Зората да ни отведат незабавно при онзи човек в Англия, чието съществуване представлява най-голяма заплаха за мен! И после ще го убием, който и да е той. Сигурно забелязвате, Стивън, че говоря само за себе си, но аз считам вашата и моята съдба за така тясно свързани, че между тях няма никаква разлика. Което е опасно за мен, е опасно и за вас! Сега вземете короната, държавата и скиптъра си и кажете сбогом на местата, свързани с робския ви живот! Може да се окаже, че ги виждате за последен път!
178
В приказките често се задават въпроси като „Коя е най-хубавата на света?“. Но в действителност никоя магия, била тя феина или човешка, не може да даде отговор на толкова неточно поставен въпрос.