По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Закъсняваш — упрекна го Дон Ръсел, когато Пат О’Дей измъкна Меган от колата си.
Инспекторът от ФБР мина покрай него, помогна на Меган да си свали палтото, извърна се към Ръсел с подчертано безразлично изражение и каза:
— Успах се.
— Труден ден ли очакваш?
Пат поклати глава.
— Да, защото до довечера няма да мога да стана от бюрото. Имам да довърша няколко отчета… нали знаеш колко държат шефовете на докладите. — И двамата знаеха колко часове поглъщат рапортите — тази дейност, чисто секретарска, винаги измъчваше патрулиращите полицаи.
— Чух, че си искал да се състезаваме — добави Ръсел.
— Всички твърдят, че си бил много добър стрелец.
— Е, мисля, че се справям — призна си агентът от Специалната служба с престорена скромност.
— Да, явно ще се наложи да изпратя всички куршуми в десетката.
— С какво оръжие?
— С моя „Смит & Уесън 1076“.
— С десетмилиметрови куршуми?
— Много хубави дупки правят — отбеляза Пат О’Дей.
— Дори и деветмилиметровите винаги са били прекалено големи за мен — призна Ръсел и двамата прихнаха.
— Често ли залагаш при състезания по стрелба? — попита агентът от ФБР.
— Не, не съм го правил, откакто напуснах полицейската академия, Пат. Ще залагаме ли?
„Хм, той май го взима прекалено на сериозно“ — помисли си Пат О’Дей и предложи:
— Нека да си остане само въпрос на престиж.
— Дадено. А къде ще се състезаваме? Какво ще кажеш за Белтсвил? — Това беше стрелбището към школата на Специалната служба. — На открития полигон. Никога не ми е било приятно да стрелям в подземието.
— По стандартните правила ли?
— От години не съм стрелял по живи мишени. Но не очаквам и някой от шефовете ни да успее да улучи десетката.
— И кога? — Очертаваше се приятно развлечение.
— Ще проверя дали ще съм свободен в събота. Днес следобед ще го знам със сигурност.
— Сключихме облога, нали? Е, нека победи по-добрият. — И си стиснаха ръцете.
— По-добрият винаги побеждава, Пат. — И двамата знаеха предварително кой ще бъде победителят. Знаеха също, че другият ще прояви достатъчно благородство, за да признае поражението си, а накрая никой няма да се оплаква от вкуса на бирата.
Оръжията не бяха напълно автоматични. Киноартиста и хората му отлично знаеха, че при автоматична стрелба подскачащият автомат не се удържа, освен ако нямаш ръце на горила, и стреляш само във въздуха, докато противникът може да те повали с няколко точни изстрела. А освен това може би нямаше да имат време да изпразнят повече от два пълнителя. Киноартиста познаваше тези автомати — китайско производство, като китайците бяха заимствали модела от руските АК-47, които пък бяха разработени въз основа на немския прототип от 1940 година. За секунди изстрелваха цял пълнител с 30 броя 7.62 милиметрови куршуми.
Всеки знаеше мястото си и задачата си. Всеки знаеше също, че рискува много, но се стараеха да пропъждат мрачните мисли. Нито пък се замисляха за характера на акцията, както забеляза с облекчение Киноартиста. Годините в лагерите на терористите бяха успели да притъпят в тях всичко човешко до такава степен, че макар за повечето от тях това да беше първата истински отговорна задача, сега мислеха само за едно — как да докажат, че са калени бойци. А как точно щяха да го постигнат — това не бе чак толкова важно.
— Това ще има огромни последици — замислено рече Адлер.
— Така ли мислиш? — попита Джак.
— Искаш ли да се обзаложим? За Китай отдавна сме най-облагодетелстваната нация, която непрекъснато им вдига скандали за нарушени авторски права и така нататък.
Президентът се намръщи. За Бога, какво общо можеше да има между спора за авторските права върху най-новия компактдиск на Барбара Стрейзънд например и коварния заговор, при който бяха загинали хора…
— Да, Джак. Те просто не гледат на тези събития по същия начин като нас.
— Да не би да си прочел мислите ми?
— Забрави ли, че съм дипломат? В нашата професия е необходимо да не се осланяш само на думите, които чуваш, но и да отгатваш това, което събеседникът не желае да произнесе на глас, иначе никога няма да имаш успех при преговорите. Прилича на игра на покер, само че напрежението и изтощението са много по-големи, защото залозите са огромни.
— Не мога да забравя за нашите граждани, загинали в Тайван…
— И аз не мога да не си спомням за тях — кимна държавният секретар. — Мисля, че китайците именно на това разчитат, дори се надяват да се възползват от нашето състрадание, което според тях е признак на слабост, ала въпреки това и аз непрекъснато мисля за невинните жертви.