По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ако решим да залагаме само на човеколюбието, отсрещната страна ще схване, че това е основната ни слабост, и ще разчита винаги да ни притиска до стената със заплахата, че отново ще загинат невинни хора.
— Само ако ние им позволим подобно поведение. Китайците се нуждаят от нашата помощ, и то повече, отколкото ние от тяхната, особено в търговията. Да се изтребват хора… това вече не е само груба игра, а нещо много по-сериозно. Но и ние можем да заиграем по-твърдо. И винаги съм си задавал въпроса защо не го правим.
Държавният секретар намести очилата си.
— Не че не подкрепям тази теза, обаче с нея трябва да се действа извънредно предпазливо, защото сега сме притиснати от фактора време. Говорим за радикална промяна във външната политика на САЩ. Това е задача, която нито може да се реши набързо, нито може лесно да се реализира.
— След като се върнеш от Пекин, искам да прекараш с мен един уикенд, да те запозная с някои от моите съветници, с които досега не си се срещал, за да разменим мнения по тези проблеми. Не ми харесват действията на нашето правителство във връзка с този инцидент, и то най-вече защото противната страна много лесно успява да отгатне намеренията ни.
— Как така?
— Да се играе по правилата си има своите добри, но и лоши страни. Всичко е наред, докато и двата отбора спазват правилника, но съвсем друго е, ако някой започне да хитрува — обясни Райън. — Обаче след това може и ние също да заиграем по този нечестен начин, е… може би не съвсем по същия, но без да зачитаме правилата — тогава противникът непременно ще се позамисли, преди да продължи в същия стил. Всеки човек се опитва да се държи открито с приятелите си, но с враговете е съвсем различно — ние искаме те да разберат само едно: че ще си изпатят жестоко, ако се опитат да ни нападнат. Но колко точно ще пострада… по-добре е противникът да не знае това предварително.
— Точно така трябва да се играе играта, Джак! — кимна Адлер.
— Никога не бих нарушил правилата на играта, ако и противникът ги спазва, макар че в бейзбола е позволено да се нарушават някои правила, за да се внесе оживление в играта — добави президентът.
„Понякога е позволено…“ — мислеше си държавният секретар, докато крачеше към хеликоптера.
Петнадесет минути по-късно Райън още следеше с поглед отдалечаващия се хеликоптер. Преди излитането двамата политици, обърнати към групата фоторепортери, си бяха стиснали ръцете и бяха казали по няколко думи за предстоящата мисия на държавния секретар — и двамата говореха загрижено, със сериозни изражения, но въпреки това с подчертано оптимистичен тон. Но журналистите не им обърнаха внимание, само ТВ-камерите безропотно заснеха сцената. Може би във вечерните емисии щяха да отпуснат на събитието една или най-много две минути, понеже петъчните дни по традиция бяха бедни на новини от Вашингтон. Но по-вероятно бе репортажът въобще да не бъде излъчен, защото петъчната вечер се посвещаваше на седмичните политически обзори за изминалата седмица.
— Господин президент! — Джак се обърна към министъра на финансите, който бе пристигнал само преди няколко минути.
— Да, Джордж.
— Онзи тунел от моята сграда дотук…
— За какво става дума?
— Тази сутрин надникнах в него. Страхотна бъркотия. Няма ли оплаквания, че никой не се грижи за чистотата в този тунел? — попита Уинстън.
— Джордж, това е работа на Специалната служба, а те получават заплатите си от фондовете на твоето министерство, забрави ли?
— Да, зная, зная. Но тъй като работата опира до поддръжката на Белия дом, реших, че съм длъжен да те попитам за мнението ти. Добре, ще се погрижа. Ще стане много забавно, ако завалят поройни дъждове.
— Как напредва проектът за новите данъчни закони? — попита Райън по пътя към сградата на Белия дом. Един от агентите услужливо избърза пред тях и им отвори вратата. Тъкмо от такива дребни жестове Джак винаги се чувстваше неловко. Човек може и трябва да сам да отваря вратите по пътя си, нали?
— През следващата седмица ще получим резултатите от компютърното моделиране. Искам този път да не бъдат допуснати никакви пропуски, да не бъдат засегнати приходи в бюджета, да облекчим данъчната тежест за по-дребните компании и да я увеличим за по-едрите. Но най-много усилия посвещаваме на проектите за съкращаване на разходите на администрацията. За Бога, Джак, едва сега разбирам колко съм се заблуждавал!
— Какво искаш да кажеш? — сепна се президентът.
— Опасявам се, че новите данъчни закони няма да получат достатъчна подкрепа от законодателите, защото прекалено много хора са заангажирани в дейностите, посветени на избягването на данъчни задължения. Това е цяла индустрия. Може да се очаква, че стотици хора ще останат без работа…