По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Между другото, щях да забравя — каза Андреа. — Пат О’Дей те кани на дуел.
— Онзи от ФБР? — Очите на Ръсел светнаха. — Кога? И къде? Кажи му да си вземе повечко пари, Андреа. — От цели седем години Дон Ръсел не бе губил състезание по стрелба с пистолет.
Техният час настъпи. Киноартиста лично се погрижи за колите под наем. Имаше два паспорта, което се оказа достатъчно прикритие, за да спазари и четирите — три леки коли и един микробус, подбран така, че да прилича на онези, с които родителите пристигаха да приберат децата си от градината. Той им трябваше за бягството — евентуалност, за която Киноартиста не бе престанал да се тревожи.
За щастие, хората му се оказаха достатъчно интелигентни и докато оглеждаха обекта от прозорците на наетите автомобили, не извъртаха глави, а отбелязваха особеностите на ландшафта само с периферното си зрение. Вече познаваха добре всичко от снимките, но друго си беше да видят нещата на място.
След като приключиха с огледа, поеха по шосе номер 50, към укритието си.
Всички съседи мислеха, че собственикът на уединената къща е евреин, роден в Сирия — той живееше тук от единадесет години. Тук бе пунктът за последната среща. Тук щяха да докарат детето. А после шестима от похитителите незабавно щяха да напуснат страната и тук щяха да останат само трима от групата, за да потеглят с колата на собственика на къщата към следващото укритие (засега неуточнено) и да изчакат развоя на събитията.
Предвиждаха се всичко на всичко две обаждания — първото до американското правителство, а второто до приятелите на Киноартиста. Щеше да настъпи паника. Всеобщ хаос. А може би щяха да го оставят живо. Той не беше много сигурен в последното, но не изключваше и тази възможност.
42.
ХИЩНИЦИТЕ И ПЛЯЧКАТА
ЦРУ естествено имаше собствена фотолаборатория. Филмът, заснет от Доминго Чавес през прозореца на самолета, беше проявен и подложен на дообработка в компютърна система за подобряване качеството на образите. След по-малко от час лаборантът беше готов с фотосите, от които категорично можеше да се отсъди, че слизащият от самолета мъж е аятолах Махмуд Хаджи Даряеи. Образът на самолета зад гърба му бе толкова чист, че компанията-производител би могла да го използва за рекламни цели. От това, което бе слушал да се говори за Даряеи, лаборантът можеше да предположи, че този странен ирански патриарх не се интересува нито от млади жени, нито от млади мъже, което напълно се потвърждаваше от строгото му лице. Но дявол да го вземе, май разбираше от самолети. „Гълфстрийм“! Ала защо не се вижда швейцарският код на опашката?
— …държавният секретар Адлер ще замине тази сутрин за Пекин — заяви Райън. Арни не се уморяваше да му повтаря, че колкото и да са досадни тези публични изяви, всяко появяване на телевизионния екран укрепва имиджа му на деен, способен и загрижен за нацията президент — а по това щели да съдят и за степента, с която се справял с работата си.
— Господин президент, узнахте ли нещо повече за инцидента с пътническия лайнер?
— Вече беше съобщено, че издирването е приключило. Открили са и черната кутия и…
— Ще се запознаем ли със записа?
Защо ги наричаха черни кутии40, когато всъщност бяха оранжеви? Джак винаги си бе задавал този въпрос, но знаеше, че никога няма да получи ясен отговор.
— Вече сме отправили искане и тайванското правителство ни обеща пълно съдействие, макар че нищо не ги задължава да го сторят. Ние им изказахме нашите благодарности. Освен това искам да добавя, че нито един от оцелелите след катастрофата американски граждани не е в критично състояние. Наистина, има доста пострадали, но животът им не е застрашен.
— Кой е стрелял по самолета? — запита друг от репортерите.
— Още разследваме данните и…
— Господин президент, нашата флота е изпратила два кораба в този район. Следователно не може да нямате представа какво е станало.
— Повече няма да коментирам този въпрос. Държавният секретар Адлер ще обсъди инцидента със засегнатите страни. Преди всичко ще поискаме и от едните, и от другите участници да гарантират, че такива трагедии няма да се повторят.
— Господин президент, нека да не изоставяме така лесно темата само защото е парлива. Вие не може да не знаете доста повече, отколко ни съобщихте. Загинали са четиринадесет американски граждани. Американските зрители имат право да узнаят истината.
По дяволите, този журналист имаше право! И майната му на всичко, което той бе решил да заобиколи.
— Засега ние наистина все още не знаем какво точно е станало. А докато не се докаже със сигурност някоя от хипотезите, аз нямам право на категорични изявления. — Което, погледнато по-абстрактно, си беше чиста истина — Джак Райън знаеше кой е изстрелял ракетата, но не можеше да си обясни причината. Адлер бе свършил добра работа вчера, като реши да не разгласява предположенията на експертите.
40
Бащите на кибернетиката (Норбърт Винер, Джон фон Нойман, и др.) са обичали странните наименования, като напр. „бял шум“. Техен е и терминът „черна кутия“, т.е. нещо, от което не знаеш каква информация „ще изскочи“. — Б.пр.