По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— С какво се занимавахте днес? — попита го Кати в мрака.
— Скот утре сутринта ще отлети за Китай — отговори Джак, изтегнат на леглото до нея. Много хора си въобразяваха, че на света няма по-могъща личност от президента на Съединените щати, обаче към края на дългия работен ден упражняването на огромната власт беше изцедило силите му. Не помнеше да се е чувствал толкова изтощен дори и по времето, когато работеше в Ленгли.
— С каква цел?
— Ще се опита да ги успокои и да намали опасността от разгаряне на конфликта.
— Ти наистина ли подозираш, че съзнателно са…
— Да. Роби е уверен в преценката си — потвърди той, без да откъсва поглед от тавана.
— И си готов да преговаряш с тях? — попита ХИРУРГ.
— Налага се.
— Но…
— Скъпа, понякога… по дяволите, всъщност в повечето от случаите, един държавен глава е длъжен да се съобразява с много фактори, когато отправя искане към друго правителство за преследване на терористи. От мен се очаква да мисля за „глобалната картина“, за „по-важните цели“ и за още много такива щуротии.
— Но това е ужасно! — възкликна Кати.
— Да, така е. В тази игра си има правила. С една суверенна нация не може да се разговаря безцеремонно, както с някой престъпник, докаран с белезници в полицията. Там има хиляди американци, най-вече бизнесмени. От прекалено твърдия курс могат да пострадат мнозина от сънародниците ни, а тогава събитията ще ескалират и ще стане още по-лошо.
— Какво по-лошо от това да се избиват невинни пътници?
Джак не знаеше какво да й отговори.
— ФЕХТОВАЧ е буден — чу Андреа Прайс в слушалката, обърна се към агент Олтман и попита:
— Рой?
— Очертава се още една банална смяна — промърмори той. — За тази сутрин ХИРУРГ има насрочени три процедури, следобед изнася лекция пред някакви испански лекари, осем мъже и две жени. Проверихме ги с помощта на испанската полиция. Всички са чисти. Няма съобщения за заплахи. Може би ще имаме още един спокоен ден.
— Майк? — попита тя агент Майкъл Бренан, който отговаряше за безопасността на малкия Джак.
— БЕЙЗБОЛИСТ има контролно по биология за първия срок и тренировка след часовете. Много го бива с ръкавицата, но трябва още да се поупражнява с бухалката — добави агентът. — Иначе за днес… нищо особено.
— Уенди?
— СЯНКА ще се явява на изпит по химия. Но се интересува най-вече от своя Кени. Красиво хлапе, но не е зле да си поскъси косата и да си купи нова вратовръзка.
— Какво ни е известно за семейството на този Кени? — попита агент Прайс. Дори и тя не можеше да помни всички подробности, свързани с приятелите и съучениците на децата на президента.
— Баща му и майка му са адвокати, занимават се предимно с процеси за неплатени данъци.
— Би трябвало СЯНКА да има по-добър вкус — отбеляза Бренан — шегобиецът в екипа. — Може би тук се крие потенциална заплаха, Уенди.
— Каква заплаха?
— Ако президентът успее да прокара новите данъчни закони, родителите на Кени ще закъсат с прехраната.
Андреа Прайс отбеляза още едно име в списъка си за тази сутрин.
— Дон?
— Нищо ново. Урок по рисуване. Не се радвам много на тази длъжност, Андреа. Искам да ми отпуснете повече хора, още един за вътрешна охрана и още двама отвън, откъм южната страна — заяви Дон Ръсел. — Много сме открити. И нямаме достатъчно дълбочина за отбрана. Външният периметър е по същество само един и това никак не ми допада.
— ХИРУРГ не желае повече агенти. Нали освен теб има още двама за вътрешната охрана и още трима в резерв, плюс онзи от другата страна на алеята? — припомни му Прайс.
— Андреа, казах, че са ми необходими още трима души. Прекалено сме оголени, като на показ — повтори Ръсел. Говореше разумно и професионално, както винаги. — По служебни въпроси президентската двойка би трябвало да се вслушва в съветите на професионалистите.
— Какво ще кажеш, ако утре намина, за да огледаме постовете още веднъж? — предложи Прайс. — Ако успееш да ме убедиш, ще се опитам да убедя шефа.
— Чудесно — кимна Ръсел.
— Някакви проблеми с другите родители?
— Вече не. Проблемите са други.
— Какви, Дон?
Той се усмихна.
— На тази възраст всички деца си приличат. Искам да кажа, че са подстригани почти еднакво, а на всичкото отгоре и дрешките им са все от един модел. И не се свъртат на едно място, ами непрекъснато търчат по моравата. И докато се обърна, ПЯСЪЧНИК я няма. Не мога да проумея защо всички майки са си въобразили, че са длъжни да обличат децата си като Кейти Райън!