По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Добре, Скот — кимна президентът. — А сега мисля, че е време да побързаш. Налага се спешно да заминеш за Пекин.
— Кога трябва да тръгна? — попита държавният секретар, без да успее да прикрие умората си.
— Този път сме ти приготвили по-голям самолет — обеща му президентът.
41.
ХИЕНИТЕ
Именно евреите го бяха научили да се прикрива така ловко. Преди падането на шаха шефовете на иранската тайна полиция — зловещата САВАК — не пестяха пари и време, за да изучават методите на израелската Мосад, пък и не всички следователи от САВАК бяха екзекутирани от новия ислямски режим. Използваха ги, за да обучат такива като Киноартиста — този подход се бе оправдал напълно, защото колкото е по-отговорна една акция, толкова повече предпазливост се изисква от изпълнителите. Ако не искаш да те открият и проследят, трябва да умееш да се сливаш с обкръжението. В държавите, в които властта не е в ръцете на религиозни водачи, не бива да демонстрираш набожността си.
А в Израел и в християнските страни трябва да прикриваш принадлежността си към исляма. В държави, които не крият недоверието си към хората от Средния изток, е по-добре да се представяш за гражданин от друга националност — или още по-добре да обясняваш, че си привърженик на друга религия. Да, аз идвам от там, обаче съм християнин, или изповядвам бахайската вяра, или съм кюрд, или пък арменец, и понеже онези подложиха на жестоки преследвания целия ми род, реших да избягам в Америка, в страната на свободата и неограничените възможности. Ако спазваш тези прости правила, е много вероятно да не те заловят, а преминеш ли граничната бариера, всичко се урежда бързо и лесно. Тази страна е свикнала да посреща чужденците с отворено сърце, което напомняше на Киноартиста за законите на гостоприемството, с които неговата родина се славеше от векове.
Ето че отново се бе озовал в царството на враговете и съмненията му стихнаха, дори на лицето му се появи бледо подобие на усмивка. Той бе най-добрият в този опасен занаят. Евреите, които макар и косвено му бяха помогнали да усъвършенства уменията си, нито веднъж не надушиха следите му, а какво ли оставаше за тези глупаци, американците. Само трябваше да бъде много внимателен.
Във всяка група от по трима члена имаше по един като него, е, не чак толкова опитен, но все пак с една класа по-добър от останалите двама. Нямаше проблеми, ако човек е внимателен и съсредоточен.
Киноартиста пристигна на мястото на първата среща — второкласен хотел в предградията на Анаполис — и веднага провери дали е запазена стая на името на Дитер Колб. Толкова са глупави тези американци! Дори и полицаите им си въобразяват, че всички мюсюлмани са араби и забравят, че Иран е арийска страна — от същата висша, арийска раса, към която Хитлер бе причислил своя народ.
Вече бяха на шосето за следващия пункт в маршрута — Атлантик Сити, в щата Ню Джърси, където бе разположен огромният изложбен център. Щяха да представят новите модели и там. Мъжът разтърка очи. Отново го бе връхлетяло проклетото главоболие, този път придружено с лека хрема. Надяваше се да не е пипнал нещо по-сериозно. Така става, когато човек стои по цял ден в помещение със засилена климатична инсталация.
Никой не очакваше тази официална телеграма. Държавният секретар на Съединените щати настояваше за консултация на правителствено ниво, за да обсъдят въпроси от взаимен интерес. Цзян знаеше, че не може да избегне срещата, затова реши да приеме високия гост с приятелска усмивка, като не пропусне да подчертае, че страната му няма никаква вина за инцидента. Американците по всяка вероятност щяха да предложат услугите си като посредници в преговорите между Пекин и Тайпе, а това можеше да се окаже много полезно.
Мястото бе избрано сполучливо. Просторният търговски център много облекчаваше задачата да останат незабелязани сред тълпите. Първата среща всъщност бе доста особена — двете групи само се спогледаха, и то от десетина метра, докато се разминаха. Всяка от тройките се отделяше незабележимо от останалите минувачи, колкото да бъде регистрирана от набитото му око, след което отново се разпръскваше, без да забрави да провери грижливо за евентуални преследвачи. Накрая всички се прибраха в хотелите си. Истинската среща бе запланувана за следващия ден.
Киноартиста остана доволен. Имаше нещо възбуждащо и привлекателно в това да си нащрек — именно това най-много му допадаше в професията на терориста. Очакваше го трепетно преживяване и то точно когато бе рожденият ден на лъва. Усмихна се и плъзна радостен поглед покрай лъскавите автомобили, докато крачеше към паркинга. Да, ще успее да се справи с малките лъвчета.