Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Предателят е Майкъл. Благодарение на него го беше заловил Рал, благодарение на него беше изтърпял мъченията на Морещицата. Майкъл щеше да предаде Калан и Зед на Мрачния Рал. Майкъл щеше да предаде всички на Мрачния Рал. Ричард се вледени до последната клетка.
Можа само да прошепне:
— Къде е кутията?
— А… изглеждаш гладен, Ричард. Нека се разпоредя да ти донесат вечеря. Ще поговорим. Толкова време мина.
Ричард умишлено не доближаваше ръката си до меча от страх, че ще го използва. Упорито си припомни, че е Търсачът и че това е единственото нещо, което в момента има значение. Не беше Ричард; беше Търсачът. Имаше работа за вършене. Не можеше да си позволи да бъде Ричард. Не можеше да си позволи да бъде братът на Майкъл. Точно в момента имаше по-важни неща. Много по-важни.
— Къде е кутията?
Очите на Майкъл се стрелкаха насам-натам.
— Кутията… ами… Зед ми каза за нея… Щеше да ми я даде… но после каза нещо, като че щял да те намери в Д’Хара чрез някакъв камък, и тримата тръгнаха след теб. Казах им, че и аз искам да отида, да спася брат си, но трябваше да събера хората си, да се приготвя, така че те тръгнаха напред. Зед взе кутията. Тя е у него.
Ричард вече знаеше; третата кутия е у Мрачния Рал. Мрачният Рал беше казал истината.
Търсачът потисна емоциите си и направи бърз разбор на ситуацията. Единственото важно нещо в момента беше да се добере до Калан. Загубеше ли главата си сега, тя щеше да страда; тя щеше да бъде вързана на другия край на Агиел. Установи, че неусетно е започнал да се концентрира върху мисленото изображение на плитката на Дена. Остави се да го направи. Каквото става да става, каза си. Не можеше да убие Майкъл, не можеше да рискува да се остави да бъде хванат от хората на брат си. Не можеше дори да си позволи Майкъл да узнае какво е разбрал Ричард; с това нямаше да постигне нищо, само щеше да рискува живота на останалите.
Той си пое дълбоко въздух и се насили да се усмихне.
— Е, добре, щом кутията е в сигурни ръце. Това е важното.
Лицето на Майкъл възвърна малко от цветовете си, на устните му се появи усмивка.
— Ричард, добре ли си? Изглеждаш… различен. Изглеждаш така, сякаш си преживял… много.
— Повече, отколкото изобщо някога ще узнаеш, Майкъл. — Той седна на леглото. Майкъл предпазливо се върна на стола си. Облечен в торбестите си бели панталони и риза, със златен колан на кръста, той изглеждаше като ученик на Мрачния Рал. Ричард забеляза картите, които разглеждаше брат му. Карти на Западната земя. Карти на Западната земя за Мрачния Рал.
— Бях в Д’Хара, точно както ти е казал Зед, но избягах. Трябва да се махаме от Д’Хара. Колкото се може по-надалеч. Трябва да намеря другите, преди да са отишли там да ме търсят. Вече можеш да се връщаш с хората си, върни войската си обратно и защитавай Западната земя. Благодаря ти, Майкъл, че дойде да ми помогнеш.
Усмивката на брат му грейна.
— Ти си ми брат. Какво друго можех да направя?
Изгарян жестоко от болката на предателството, Ричард се насили да се усмихне топло. По някакъв начин това беше по-лошо, отколкото ако предателят беше Калан. Ричард беше израснал с Майкъл; те бяха братя, бяха прекарали заедно доста голяма част от живота си. Той винаги се бе възхищавал на Майкъл, винаги го бе подкрепял, бе го дарявал с безпрекословната си любов. Спомни си как се фукаше пред останалите момчета с по-големия си брат.
— Майкъл, трябва ми кон. Трябва да тръгвам. Веднага.
— Всички тръгваме с теб. Аз и хората ми — усмивката му се разшири още повече. — Сега, когато отново сме заедно, не искам да те изгубя от поглед.
Ричард скочи на крака.
— Не! — Бързо успокои гласа си. — Познаваш ме, свикнал съм да ходя сам в гората. С това се справям най-добре. Ти само ще ме забавиш. Точно сега не разполагам с много време.
Майкъл се изправи, очите му се стрелнаха към отвора на палатката.
— Не искам и да чуя подобно нещо. Ние…
— Не. Ти си Пръв съветник на Западната земя. Това е най-първата ти отговорност, а не да се грижиш за малкия си брат. Моля те, Майкъл, върни войската си обратно в Западната земя. Аз ще се оправя.
Майкъл потърка брадичката си.
— Е, май си прав. Ние отивахме в Д’Хара само за да ти помогнем, а сега, когато си в безопасност…
— Благодаря ти, че дойде да ми помогнеш, Майкъл. Ще си взема коня. Ти тук си работи.
Ричард се почувства като най-големия глупак, живял някога под слънцето. Трябваше да се сети. Отдавна трябваше да се сети. Спомни си речта на Майкъл, в която се говореше, че огънят бил враг на хората. Трябваше по това да разбере, ако не по друго. Калан се беше опитала да го предупреди за това още първата нощ. Подозренията й, че Майкъл е на страната на Рал, се оказаха верни. Ако само се беше вслушал в разума, а не в сърцето си.