Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Демин Нас и Калан се гледаха втренчено.
— Къде е Ричард? Какво е направил Рал с него? — попита тя.
— Кой?
Тя изскърца със зъби.
— Търсачът.
Демин се усмихна.
— Е, какво да ти кажа, това е работа на Господаря Рал и мен. Не твоя.
— Кажи ми — светнаха очите й.
Усмивката му се разтегна.
— Точно сега трябва да се тревожиш за много по-важни неща, Изповедник. След малко хората ми добре ще си прекарат с теб. Искам да се концентрираш върху това и да направиш така, че те наистина да изпитат удоволствие. Търсачът не те интересува.
Зед реши, че е настъпил моментът да сложи край на това, преди да се е случило още нещо. Той вдигна ръце и хвърли върху тях възможно най-силната паралитична мрежа, на която беше способен. Лагерът се освети от огромна зелена светкавица, разделила се едновременно в четири посоки, към всеки от синеоките мъже. Тя се стовари тежко върху всеки от тях.
Преди магьосникът да има време да реагира, нещата се объркаха тотално.
Веднага след като зелената светкавица ги удари, тя се върна обратно, отскачайки от всеки от четиримата. Зед твърде късно разбра, че те са под закрилата на някакво заклинание — заклинание от отвъдния свят, което той не можеше да разпознае. Зелената светкавица се стовари върху него едновременно от четирите посоки. Собствената му мрежа го парализира на мига. Той се вкамени. Безпомощен. Колкото и да се опитваше, не можеше да помръдне.
Демин Нас извади палеца си от колана.
— Проблеми ли имаш, старче?
Очевидно ядосана, Калан протегна напред ръка и натисна с длан гладките гърди на Зед. Той направи усилие да достигне силата й, гръмотевицата без гръм.
Тя не се появи.
По учудването, изписано на лицето на Калан, разбра, че би трябвало.
Демин Нас протегна свитата си в юмрук ръка и счупи китката й.
Калан се строполи на колене, крещейки от болка. Изправи се, стиснала ножа в другата си ръка, и започна да го размахва пред другите трима. Той я сграбчи за косата и я дръпна назад. Тя заби ножа в ръката, която я държеше. Той хвана ножа и го изви в ръката й. Със замах го заби в едно дърво. Без да пуска косата й, Нас й удари няколко шамара през лицето. Тя започна да го рита, да го дращи, да крещи, а той само се хилеше. Останалите трима се приближиха.
— Съжалявам, Майко Изповедник, страхувам се, че не си мой тип. Но не се притеснявай, тези момчета тук с огромно удоволствие ще ти изкажат почитанията си. Така че гледай да си размърдаш задника — озъби се той, — поне това ще ми хареса.
Както я държеше за косата, Демин я блъсна към другите трима. Те започнаха да си я подмятат един на друг, да й удрят шамари, да я ритат, да я въртят грубо, докато накрая тя беше толкова замаяна, че просто се отпускаше от единия в другия. Беше безпомощна като мишка, хваната от три котки. Косата й падна върху лицето. Калан размахваше юмруци срещу тях, твърде дезориентирана, за да може да улучи който и да е. Това само ги караше да се заливат от смях още повече.
Един от тях заби юмрук в корема й. Тя се преви на две, падна на колене и започна да се гърчи от болка. Друг я вдигна за косата. Третият разкъса копчетата на ризата й. Те настървено продължаваха да я подмятат насам-натам, раздираха ризата й, откъсвайки парче от нея с всяко ново подмятане. Когато я дръпнеха за счупената ръка, тя изкрещяваше от болка.
Зед не можеше дори да помръдне от гнева, изпълващ тялото му. Не можеше дори да затвори очи пред гледката, да запуши ушите си. Мъчителни спомени за подобни изпитания нахлуха в главата му, подсказвайки му какво ще се случи след малко. Под натиска на тези спомени той едва дишаше. Би дал живота си да можеше да се измъкне от това положение. Искаше да й каже да не се съпротивлява; това само влошаваше нещата. Но знаеше, че Изповедниците винаги го правят. Борят се с всички сили. А нейните сили, в това беше убеден, не бяха достатъчни.
От затвора на вкамененото си тяло Зед яростно се бореше с безпомощността си с всичко, което притежаваше, с всяка възможна клетва, с всеки номер, с всяка сила. Не беше достатъчно. Усети как по бузите му се стичат сълзи.
Калан изкрещя, когато единият от тримата я хвана за счупената ръка и я запрати към другите двама. С разтегнати над стиснатите зъби устни тя се гърчеше и раздаваше ритници наоколо, а те я държаха здраво за ръцете и косата. Третият разкопча колана и панталоните й. Тя се изплю в лицето му и започна да го кълне. Той отскочи назад и се изхили, а след това смъкна панталоните й, обръщайки ги наопаки върху стъпалата й. Останалите двама я хванаха здраво; едва успяваха да я удържат. Ако ръката й не беше счупена, едва ли щяха да успеят. Единият я изкълчи грубо, при което Калан изкрещя.