Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан поклати глава, отмятайки назад кичур коса.
— Не. Мисля, че това е високо Д’Хариански; аз не го владея.
— Високо Д’Хариански? Какво говорите? Какво…
Обля го студена вълна — изведнъж разбра, спомни си. Мрежата, която Мрачният Рал беше хвърлил върху него. Те не можеха да го познаят. Мислеха го за най-големия си враг. Мислеха го за Мрачния Рал.
Хрумна му друга мисъл. По тила му пробягаха иглички. Ако не друго, то поне Зед го бе помислил за Мрачния Рал и бе използвал срещу него магьосническия си огън. Не Зед беше предателят. Значи оставаше само Калан. Дали тя го виждаше, какъвто е в действителност?
Потръпвайки от страх при тази мисъл, той се приближи към нея и погледът му се закова върху зелените й очи. Гърбът на Калан се стегна, ръцете й висяха отпуснати покрай тялото, главата й беше изправена. Ричард разпозна стойката; стойка на предупреждение. Сериозно предупреждение. Знаеше какво може да му причини докосването й. Спомни си предупреждението на Шота, че Ричард може и да победи Зед, но Калан нямаше да се провали.
Зед се опита да застане помежду им. Ричард почти не го забеляза, изблъсквайки го от пътя си. Зед застана отзад и впи тънките си пръсти в тила му. Болката беше почти като от Агиел. Всички нерви по ръцете му пламнаха, болката се разля и по краката му. Ако това беше се случило преди Ричард да прекара цялото това време при Дена, пръстите на магьосника сигурно щяха да го парализират от болка. Но Дена беше отделила много време, за да го обучи, да му покаже как да изтърпява болката, все по-силната болка. Зед беше достоен съперник на възможностите на Дена, но Ричард потърси облекчение дълбоко в себе си и изгони болката от мисълта си, като на нейно място извика гнева на меча си. Погледна Зед с предупреждение. Магьосникът не се отдръпна. Ричард го блъсна. По-силно, отколкото възнамеряваше, и Зед падна на земята. Калан стоеше неподвижна пред него.
— Като кого ме виждаш — Мрачния Рал или Ричард?
Тя леко потръпна, очевидно в невъзможност да се движи. Погледът на Ричард бе привлечен от нещо, той за секунда отклони очи надолу и видя, че държи острието на меча опряно до гърлото й, до вдлъбнатината на врата й. Не знаеше кога го е приближил там; сякаш магията сама го бе сторила. Но знаеше, че не е истина. Сам го беше направил. Ето защо тя трепереше. На кожата й изби капка кръв, точно под острието на меча. Щом тя беше предателят, той трябваше да я убие.
Острието беше станало бяло. Също и лицето й.
— Кого виждаш? — отново прошепна той.
— Какво си направил с Ричард? — шепотът й беше дрезгав от гняв. — Ако си му причинил нещо лошо, кълна се, ще те убия.
Той си спомни как тя го беше целунала. На беше целувка на предател, беше целувка от любов. Установи, че не може да я убие по никакъв начин, дори и страховете му да се оправдаеха. Със сълзи на очи той прибра меча в ножницата.
— Съжалявам, Калан. Дано добрите духове ми простят онова, което почти направих. Знам, че не можеш да ме разбереш, но съжалявам. Мрачният Рал приложи към мен Първото правило на магьосника, опитвайки се да ни изправи един срещу друг. Опитва се да ме накара да повярвам на една лъжа и аз почти го направих. Знам, че двамата със Зед никога няма да ме предадете. Простете ми, че си го помислих.
— Какво искаш? — попита Зед. — Не те разбираме.
— Зед… той отчаяно прокара пръстите си през косата. — Как да те накарам да разбереш? — Той сграбчи магьосника за робата. — Зед, къде е кутията? Трябва да я взема, преди Рал да я е открил! Не бива да му позволяваме да го стори!
Зед се намръщи. Ричард знаеше, че това не помага; никой от тях не го разбираше. Той отиде при конете и започна да рови из раниците.
— Виж, онова, което търсиш, никога няма да го намериш — усмихна се магьосникът. — Кутията не е у нас. След четири дни ще умреш.
Ричард усети как нещо зад него се размърда. Обърна се; Чейс беше издигнал боздугана. Между двамата се стрелна огън. Скарлет избълва пламъци, докато Чейс отстъпи назад.
— Странни приятели имаш — избоботи драконът.
— Мрачният Рал хвърли върху мен магьосническа мрежа. Те не могат да ме познаят.
— Е, ако останеш при тях още малко, ще те убият.
Ричард разбра, че кутията не може да е у тях. Не и щом отиваха в Д’Хара, за да го спасяват. Не биха рискували да я вземат със себе си при Рал. Тримата гледаха него и дракона мълчаливо.
— Скарлет, кажи им нещо, да видим дали ще те разберат.
Главата на дракона се плъзна към тримата.
— Това не е Мрачният Рал, а вашият приятел, покрит с магьосническа мрежа. Някой от вас може ли да ме разбере?
Тримата не продумаха. Вбесен, Ричард се приближи до Зед.
— Зед, моля те, опитай се да ме разбереш. Не търси нощния камък. Направиш ли го, Рал ще те хване в отвъдния свят. Опитай се да разбереш!