Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Двамата, които я държаха, дръпнаха главата й назад за косата, докато третият впи устни и зъби във врата й и я ухапа. Мачкайки я с една ръка, с другата той разкопча колана си и си смъкна панталона. Долепи уста до нейната, поглъщайки виковете й, докато дебелите му пръсти се придвижваха от гърдите й към тъмното петно между краката й.
Със свалени панталони той пъхна крак между нейните, насилвайки я да разтвори бедра. Тя изръмжа в устата му, опитвайки се да му попречи, но не можеше да направи нищо. Дебелите му пръсти се провряха надолу и потънаха в нея. Очите й се отвориха широко. Лицето й беше алено от ярост, гърдите й се повдигаха от гняв.
— Свалете я на земята и я дръжте долу — избоботи той.
Коляното на Калан се вдигна към слабините му. Той се преви на две със стон, другите двама се изсмяха. Когато се изправи, в очите му блестеше огън. Юмрукът му разцепи устната й. Брадичката й се обля в кръв.
Чейс, все още с вързани здраво зад гърба ръце, се стрелна с главата напред към корема на мъжагата. Двамата се строполиха на земята, като панталоните се замотаха около глезените на русокосия. Още преди той да може да реагира, Чейс сключи краката си около дебелия му врат. Сините очи изскочиха напред. Граничният надзирател се изви на една страна, издърпвайки рязко главата му назад. Чу се силно изпукване и мъжът се отпусна на земята.
Демин Нас започна да рита Чейс по ребрата и главата, докато той престана да се движи.
Изневиделица върху Нас връхлетяха остри нокти и козина. Вълкът ръмжеше яростно и разкъсваше мъжагата. Двамата се строполиха на земята и се затъркаляха в прахта, приближавайки се до огъня. Във въздуха проблесна нож.
— Не! — изкрещя Калан. — Брофи! Не! Махай се!
Твърде късно. Ножът се заби в тялото на вълка с тъп звук. Удар след удар, Нас разпори тялото на вълка. Всичко свърши за секунди. Брофи лежеше проснат на земята, козината му плуваше в кръв. Краката му леко потръпнаха, след това се отпусна.
Калан висеше на ръцете и косата си, плачеше и през сълзи повтаряше името на вълка.
Нас се изправи, задъхан от усилието в кратката, но жестока схватка. От раните по гърдите и ръцете му течеше кръв. В очите му блестеше гняв.
— Накарайте я да си плати — просъска той на двамата мъже. — Направете й хубавото.
Калан се дърпаше и извиваше в ръцете им.
— Какво става, Демин? — изкрещя тя. — Не си достатъчно мъж, та да го направиш сам? Трябват ти истински мъже, които да го направят вместо теб?
Моля те, Калан, молеше се Зед наум, моля те, дръж си устата затворена. Моля те, не казвай нищо повече.
Лицето на Нас пламна. Гърдите му се повдигнаха. Той я стрелна с поглед.
— Добре поне, че има истински мъже! Добре че поне притежават онова, което може да зарадва една жена! Ти сигурно го нямаш! Стига ти само колкото за малки момченца! Страхуваш се да покажеш на една истинска жена какво притежаваш? Ще се изсмея в лицето ти, докато истинските мъже правят онова, което ти не можеш!
Нас се приближи към нея със стиснати зъби.
— Млъквай, кучко!
Тя се изплю в лицето му.
— Това щеше да направи баща ти, ако знаеше, че не можеш да се справиш с една жена. Ти си позор за бащиното си име!
Зед се запита дали Калан не си е загубила ума. Изобщо нямаше представа защо прави това. Ако искаше да предизвика Нас да направи още по-ужасни неща, това определено щеше да свърши работа.
Нас изглеждаше така, сякаш всеки миг ще експлодира, но след секунда лицето му се отпусна, усмивката отново грейна на устните му. Огледа се и откри каквото търсеше.
— Ей там — посочи той. — Дръжте я с лице към тоя пън. — Той приближи лицето си до нейното. — Искаш го от мен? Добре, кучко, ще го получиш. Но ще стане по моя начин. Нека да видим колко силно можеш да крещиш.
Лицето на Калан беше огненочервено от гняв.
— Мисля, че те бива само на приказки! Мисля, че ще разочароваш сам себе си. Ние с хората ти ще се посмеем добре. После пак ще се наложи да свършат работата вместо теб. — Устата й се разшири в злобна усмивка. — Чакам, момченцето ми. Направи го така, както баща ти го е правил с теб, за да се посмеем добре, представяйки си как коленичиш пред баща си. Покажи ми как го е правил с теб.
Вените по челото му щяха да се пръснат; очите му едва не изскочиха от орбитите си. Ръката му се впи в гърлото й, стисна здраво, повдигайки я от земята. Той трепереше от гняв. Хватката му се затягаше, тя започваше да се задушава.
— Командир Нас — тихо го предупреди един от мъжете, — ще я убиете.
Демин вдигна поглед, стрелкайки мъжа, и след малко отпусна хватката си. Отново се обърна към Калан.
— Какво ли изобщо знае кучка като теб?
— Знам, че си лъжец. Знам, че господарят ти не би позволил на едно малко момченце като теб да узнае какво се е случило с Търсача. Ти нищо не знаеш. Не можеш да ми кажеш, защото не знаеш, толкова си безполезен, че не можеш дори да си го признаеш.