Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
А войската? Отгоре ги беше видял да се движат всички заедно, конници и пешаци. Тези тук се движеха прекалено бързо, за да могат да бъдат следвани от пешаци. Когато отминаха, Ричард се изправи, оглеждайки пътя назад за останалите. Не се появи никой.
Той се успокои, като му дойде наум какво може да е станало. Зед, Чейс и Калан бяха оставили кутията на Майкъл и му бяха казали, че отиват в Д’Хара да търсят Ричард. Вероятно Майкъл не можеше да чака повече и сам отиваше да се притече на помощ. Пешаците не можеха да вървят с темпото, необходимо да се стигне навреме в Народния дворец, така че Майкъл заедно с личната си охрана бе тръгнал напред, оставяйки останалите да ги настигнат, когато успеят.
Петдесет души, пък били те и яките лични телохранители на Майкъл, все още не бяха достатъчно, ако пред тях се изпречеше многочислената армия на Рал. Ричард предположи, че Майкъл действа със сърцето, а не с разума си.
Ричард ги настигна дълго след като беше мръкнало. Бяха яздили здраво и късно спряха за почивка. Бяха отишли напред повече, отколкото той очакваше, и когато стигна в бивака им, отдавна вече бяха вечеряли. Бяха оставили конете да почиват през нощта. Някои от мъжете вече се бяха прибрали да спят. Имаше стражи, които трудно се различаваха в мрака, но Ричард знаеше къде може да очаква постове, тъй като преди това беше огледал лагера и малките огньове из него от върха на един хълм.
Нощта беше тъмна. Облаци закриха луната. Той внимателно заслиза надолу по хълма и се запромъква тихичко между стражите. Ричард плуваше в свои води. За него това не представляваше трудност; знаеше къде са разположени, а те не очакваха някой да се промъкне в бивака им. Наблюдаваше ги как гледат, а когато обръщаха глави в неговата посока, клякаше долу. Веднъж оказал се в обръча от стражи, не беше трудно да проникне в лагера. Майкъл улесняваше нещата още повече; палатката му беше разпъната в един ъгъл, далеч от останалите. Ако я беше разпънал при другите, щеше да е малко по-сложно. Все пак около палатката му имаше стражи. Ричард ги обходи с поглед, преценявайки къде може да пробие обръча им, и след малко намери мястото: в сянката на палатката, сянката, която палатката хвърляше на светлината на огньовете. Стражите стояха в светлото петно, защото не виждаха нищо в сянката.
Ричард се промъкна в тъмнината, приближи се до палатката и се сниши към земята, притихна. Дълго време се вслушва, за да разбере дали в палатката има още някой освен Майкъл. Чу шумолене на листа, имаше запалена лампа, но друг човек явно нямаше. Той внимателно направи разрез с ножа си, колкото да надникне в палатката. Видя Майкъл странично, с лявото рамо към него, седеше пред малка походна масичка и гледаше в някакви листа. Беше подпрял рошавата си глава на едната си ръка. По листовете не се виждаха редове и думи, и по онова, което виждаше, Ричард можеше да прецени, че са големи. Вероятно бяха карти.
Трябваше да влезе вътре, да се изправи, след това да падне на коляно и да отдаде чест, преди Майкъл да има време да вдигне тревога. Вътре, точно под него, се намираше походното легло. Ето как щеше да прикрие влизането си. Хвана здраво въжето, така че платното да не се мръдне рязко, Ричард направи разрез някъде около средата на леглото, след това повдигна края на платнището и внимателно се търколи вътре под леглото.
Когато Майкъл се обърна, чул шума, Ричард се изправи край малката му масичка точно пред него. На лицето му грейна усмивка при вида на по-големия му брат. Главата на Майкъл се озъби насреща му. Цветът напусна меките му бузи. Той скочи на крака. Ричард тъкмо се готвеше да падне на коляно, когато Майкъл проговори.
— Ричард… ти как… Какво правиш тук? Толкова… е… хубаво, че те виждам отново. Всички ние толкова… се тревожехме.
Усмивката на Ричард помръкна.
Когато постави отгоре му мрежата на врага, Мрачният Рал каза, че онзи, който почита Рал, ще вижда Ричард такъв, какъвто е в действителност.
Майкъл го видя такъв, какъвто е в действителност.