Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Никой от тримата не разбираше нито дума от онова, което Ричард им говореше. Първо трябваше да открие кутията; след това щеше да се върне и да ги защитава от хората, които Мрачният Рал беше изпратил след тях. Той с неохота се качи обратно на Скарлет. Тя не ги изпускаше от поглед, като предупредително издишваше по малко дим и огън. На Ричард отчаяно му се искаше да остане при Калан, но нямаше начин — най-напред трябваше да си върне кутията.
— Да се махаме оттук. Трябва да намерим брат ми.
С огнен взрив, предупреждаващ тримата да се отдръпнат, Скарлет се издигна в небето. Ричард здраво се беше вкопчил в шиповете й. Червената й, покрита с люспи шия се изпъна напред, докато тя се издигаше в небето между носещите се бели облаци, проправяйки си път между тях. Ричард гледаше как тримата му приятели го проследяват с поглед, докато накрая вече не се виждаха. Почувства отчаяна безпомощност. Щеше му се Калан да се беше усмихнала поне веднъж.
— И сега какво? — попита Скарлет през рамо.
— Трябва да намерим брат ми. Той би трябвало да е с армия от около хиляда души, някъде между това място и Ранг’Шада. Няма да е толкова трудно да ги намерим.
— Те не разбраха и мен; мрежата сигурно е повлияла и на мен, след като сме заедно. От друга страна, сигурно е мрежа за хора, а не за дракони, защото аз така или иначе виждам реалното състояние на нещата. Щом тези тримата искаха да те убият заради тази мрежа, то със сигурност и други ще го пожелаят. Не мога да те защитя срещу хиляда души.
— Длъжен съм да опитам. Ще измисля нещо. Майкъл ми е брат, ще го накарам да види истината. Той е вдигнал на крак армията си, за да ми помогне. Точно сега помощта му ми е крайно необходима.
Тъй като една войска се забелязва по-добре, те се издигнаха по-нависоко, за да покрият с поглед по-голямо пространство. Скарлет плавно лавираше между огромните, пухести облаци. До този момент Ричард не си беше давал сметка колко огромни са всъщност облаците, ако човек ги гледа от толкова близо. Някои от тях се сливаха едни с други и се получаваше чудна земя от бели планини и долини. Драконът се гмуркаше под тъмните им основи, понякога преминаваше през влажния слой, обърнат към земята и главата й се загубваше до шията в белотата, връхчетата на крилете й също изчезваха. Облаците бяха толкова огромни, че в сравнение с тях дори Скарлет изглеждаше дребна и незначителна.
Обикаляха с часове, без да видят нито следа от армия. Ричард толкова свикна с летенето, че вече не беше необходимо през цялото време да се държи за шиповете на Скарлет. Облягаше се назад върху два от тях, оставяйки тялото си да се отпусне, докато оглеждаше пейзажа отдолу. Докато летяха, Ричард се чудеше по какъв начин да убеди Майкъл в самоличността си. Кутията трябваше да е у него; Зед сигурно я беше оставил там. Сигурно я беше скрил от Рал с магия, а след това я беше дал на Майкъл, за да я пази армията му. Трябваше да измисли начин да докаже на Майкъл кой я. Вземеше ли веднъж кутията, щеше да накара Скарлет да я отнесе в пещерата при яйцето си. Там щеше да е на сигурно място.
Тогава щеше да се върне и да защитава Калан от хората на Рал. Може би щеше да успее да накара Скарлет да закара и нея в пещерата. Там щеше да е на сигурно място.
Още три дни и половина и Мрачният Рал е мъртъв. Тогава Калан щеше да е в безопасност със сигурност. Тогава Ричард щеше да се върне в Западната земя и да се откъсне завинаги от всякаква магия. Да се раздели с Калан. При мисълта, че никога повече нямаше да я види, краката му се подкосиха.
Късно следобед Скарлет видя войската. Тя беше по-добра в забелязването на разни неща от тази височина от него. Все още бяха много високо и Ричард трябваше да се взира известно време, преди да ги види. Най-напред забеляза само тънък сноп прах; след малко различи и редиците, движещи се по пътя.
— Е, и какъв е планът ти? Какво смяташ да правиш? — обърна се тя към него.
— Мислиш ли, че можем да се приземим пред тях, без да ни видят?
Едно огромно жълто око се намръщи насреща му.
— Аз съм червен дракон. Мога да се приземя по средата им и пак да не ме видят, ако не искам да ме виждат. На какво разстояние от тях искаш да се приземим?
— Не искам да ме видят. Трябва да се добера до Майкъл, без хората му да ме забележат. Трябва да избягвам неприятностите — Ричард се замисли за миг. — Да се приземим на няколко часа ход пред тях. Да ги оставим да вървят към нас. Скоро ще мръкне; тогава ще отида при Майкъл.
Скарлет разпери криле и се понесе спираловидно към хълмовете, към които гледаше напредващата армия. Спусна се над някои от по-високите хълмове, прелетя над долините, като гледаше да стои встрани от пътя и се приземи на малка полянка, покрита с висока кафява трева. Яркочервените й люспи, гладки и лъскави, проблясваха на късното следобедно слънце. Ричард се плъзна надолу по рамото й.