Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Най-лошото беше, че острието на меча беше побеляло. Когато Зед видя това, той едва не припадна от изненада. Пророчествата говореха за онзи, който ще превърне в бяла магията на меча. Говореха много предпазливо. Фактът, че този човек беше Мрачният Рал, го накара да потръпне до мозъка на костите си. Това, че Ричард можеше да се окаже този, който ще превърне в бяла магията на меча, го ужасяваше по свой начин, но Рал…
Воалът, както го наричаха пророчествата, воалът между света на живите и отвъдния свят. Ако този воал бъде разкъсан от магията на Орден на агент, предричаха пророчествата, единствено онзи, който накара Меча на истината да стане бял, ще може да го възстанови. Ако той не успее, отвъдният свят ще нахлуе в света на живите.
Думата агент беше ужасно важна и това притесняваше Зед много. Това можеше да означава, че Мрачният Рал не действа по своя воля, а е агент на някой. Агент на отвъдния свят. Че е овладял субстрактивната магия, магията на отвъдния свят. Означаваше също и че дори Мрачният Рал да се провали, да бъде убит, магията на Орден пак щеше да разкъса воала. Зед се опита да не мисли за пророчествата. Идеята, че отвъдният свят може да нахлуе в света на живите, притисна гърлото му; по-добре да можеше да умре, преди това да се случи. По-добре всички да можеха да умрат.
Зед извърна глава настрани и се загледа в спящата Калан. Майката Изповедник. Последното останало живо творение на стария магьосник. Сърцето му се свиваше при мисълта за болката, която тя изпитва, свиваше се затова, че когато Рал насочи меча си срещу нея, Зед нямаше как да я защити; за това, което тя чувстваше към Ричард, и за това, което той, Зед, не можеше да й каже.
Само ако не беше Ричард. Всеки друг, но не и Ричард. Нищо на този свят не се постига лесно.
Зед се изправи внезапно. Нещо не беше наред. Беше твърде светло, за да не се е върнал още Чейс. Поставяйки пръст на челото на Калан, той я събуди.
На лицето й се отрази неговата тревога.
— Какво има? — прошепна тя.
Зед застина на място, усещайки нечие присъствие наоколо.
— Чейс още не се е върнал, а трябваше вече да е тук.
Тя се огледа.
— Може би е заспал — Зед повдигна вежда. — Ами може да има основателна причина. А може и да се тревожим напразно.
— Конете ни ги няма.
Калан скочи на крака и сграбчи ножа си.
— Можеш ли да усетиш къде е той?
Зед подскочи.
— Има и други. Докоснати от отвъдния свят.
Той скочи на крака. Веднага след това се появи Чейс, някой го тикаше напред, той се препъна и падна по лице в очертанията на лагера. Ръцете му бяха вързани здраво зад гърба, по него имаше кръв. Той простена в прахта. Зед почувства присъствието около тях. Четирима мъже. Усещането му за тях го ужаси.
Мъжагата, който беше бутал Чейс, пристъпи напред. Късата му руса коса стърчеше нагоре като шипове, по средата на главата му минаваше черен кичур. Студените му очи, усмивката му, изпратиха ледени тръпки по тялото на магьосника.
Калан стоеше приведена на две.
— Демин Нас — изсъска тя.
Той закачи палци на колана си.
— А, значи си чувала за мен, Майко Изповедник — злобната му усмивка се разтегна. — Аз със сигурност съм чувал за теб. Твоят приятел тук уби петима от най-добрите ми бойци. По-късно ще го екзекутирам, след като мине веселата част. Искам да се наслади на онова, което ще направим с теб.
Калан видя как останалите трима мъжаги, не толкова огромни, колкото Демин Нас, но по-едри от Чейс, излязоха от гората. Бяха обградени, но това не представляваше проблем за един магьосник. Всички бяха руси, мускулести и облени в пот, независимо от сутрешния хлад. Чейс очевидно ги беше затруднил. Засега оръжията им бяха оставени настрани; те не се съмняваха, че ситуацията е под техния контрол.
Увереността им подразни Зед. Ухилените им лица го вбесиха. На утринната светлина четирите чифта сини очи изглеждаха още по-пронизителни.
Зед бе наясно, че това беше четворка, знаеше прекрасно и какво правеха четворките с Изповедниците. Прекрасно. При тази мисъл кръвта му кипна. По никакъв начин нямаше да позволи това да се случи с Калан. Поне докато беше жив.