По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Персоналът му е много наплашен от него — импулсивно се намеси Чавес. — Все едно че гледах филм за нацистите.
— И аз останах с такова впечатление — допълни Адлер, все още недоволен, че са го прекъснали. — Самият Даряеи се държа доста спокойно, дори учтиво. Всъщност не ми каза нищо съществено. Това може би е за добро, но може и да ни предвещава само беди. Изяви желание да поддържаме постоянни контакти. На няколко пъти повтори, че с никого не желае да воюва. Дори показа наченки на добра воля относно отношенията им с Израел. Всъщност предимно обясняваше колко бил миролюбив и колко човечна била неговата религия. Подчерта значението на петрола и оживяването на търговските отношения за всички заинтересовани страни. Отрече да е имал териториални претенции. Дотук нищо изненадващо.
— Добре — каза президентът. — А какво успя да доловиш по жестовете му?
— Стори ми се доста самоуверен и стабилен. Явно му харесва ролята, която играе в новообразуваната държава.
— Естествено — отбеляза Ед Фоли.
— Да, така е — кимна Адлер. — Ако е необходимо да го опиша с една дума, бих казал, че беше доста спокоен, дори ведър.
— Когато се срещнах с него преди няколко години — каза Джак, — бе враждебен и агресивен, непрекъснато се озърташе за врагове и така нататък.
— Но днес няма да забележите нищо подобно — прекъсна го държавният секретар. — Както ви казах, той изглежда спокоен… но нещо успя да привлече вниманието на господин Кларк. И към него.
— Какво? — попита Бен Гудли.
— На входа ме засякоха с метал-детектора — каза Джон, извади огърлицата от джоба на сакото си и я подаде на президента.
— Да не би да ти е останало време за пазаруване?
— Да, нали искахте да поогледам обстановката — припомни им той. — Какво по-добро място за целта от градския пазар? — Докато Райън оглеждаше огърлицата, Кларк продължи с разказа за случката с иранския златар.
— Щом като продава такъв накит за седемстотин долара, може би няма да е зле да ни дадеш адреса му. Какво каза, Джон? Да не би тази случка да не е типична за страната?
— С мен беше френският резидент. Според него този иранец с нищо не се отличавал от другите си сънародници.
— И какъв е изводът? — едва сега се обади Арни ван Дам.
— Може би Даряеи всъщност няма чак толкова много основания да бъде спокоен и самоуверен — предположи Скот Адлер.
— Такива като него рядко се замислят за настроенията на народа — промърмори Арни.
— Именно това доведе до падането на шаха — рече Ед Фоли. — Пък и Даряеи е един от хората, които активно помогнаха за преврата. Добре си се справил, Джон.
— Френският резидент на два пъти ми спомена, че няма да видим по улиците радостни хора. Може би преценката му е прекалено песимистична, но доколкото имах време, наблюденията ми потвърждават думите му.
— Да, знаем, че недоволството там никога не стихва. Винаги е било така в Иран, при всеки режим — обади се Бен Гудли.
— Но не знаем колко са недоволните от режима на Даряеи — отново заговори Адлер. — Според мен Даряеи залага прекалено на страха, който всява сред поданиците си. Имаше достатъчно време да се разправи с най-опасните си противници. Разбира се, възникнали са доста проблеми, които тепърва ще трябва да анализираме. Положил е много усилия, за да завладее Ирак — това си пролича от пръв поглед. Самият той изглежда уморен, а персоналът — изключително напрегнат. Бих добавил, че аятолахът едва наскоро е успял да обхване изцяло всички нишки на властта. Но най-важното сега е ясно подчертаното му желание за мир. И аз за малко да му повярвам. Според мен той просто се опитва да отложи събитията, за да укрепи властта си. Кларк ми спомена, че цените на хранителните стоки рязко са се покачили. А това е страна с огромни природни богатства. Даряеи иска да се възползва от това и да постигне по-сериозни икономически успехи, при това колкото е възможно по-скоро. Особено важно е да подобри снабдяването с храни. Така че поне за момента вниманието му е насочено към вътрешните, а не към външните проблеми. Тоест според мен не е изключено да се появи възможност за затопляне на дипломатическите отношения между нашите две държави — заключи държавният секретар.
— Да протегнем ръка и да се сприятелим с тях, това ли предлагаш? — попита Арни.
— Според мен поне за известно време трябва да поддържаме неофициални контакти с ръководителите на новата държава. Аз мога да се заема с организирането на следващите срещи. И ще изчакаме развоя на събитията.