Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Стражът направи това, което му бяха наредили, сложи ме да седна до него, а през това време неволницата започна да пее с най-красиви извивки следните стихове:
Всички на кораба се развеселиха от песента, а аз — повече от всички. Грабнах уда от неволницата, ударих по струните и запях:
Зарадваха ми се хората. Ту аз пеех, ту неволницата. Стигнахме до някакъв бряг, където корабът хвърли котва. Всички слязохме, слязох и аз, но бях пийнал. Отидох до едно място да пусна вода и ме налегна сън. Хората се върнали на кораба и той заминал. Не си спомнили за мене, защото също били пияни. А аз бях оставил всичките си пари у неволницата, нямах нищо. Така те стигнали до Басра.
Събудих се от горещината на слънчевия ден. Станах и не видях никого. Бях забравил да питам хашемита как се казва, къде живее в Басра, с какво се занимава. Стоях разколебан, докато край мене мина голям керван. Тръгнах с него и стигнах до Басра. Не познавах никого, не знаех къде да търся хашемита. Отидох при един бакалин и го помолих за дивит и перо…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка:
Седнах и започнах да пиша нещо. Той хареса почерка ми, видя, че дрехите ми не са чисти, запита ме какво ми е. Отговорих му, че съм беден чуждестранен, и той запита:
— Искаш ли да останеш на работа при мене? Ще те храня, ще те обличам, ще ти плащам по половин дирхам на ден, а ти ще водиш сметките ми!
Заживях при него. Подредих му книжата, осигурявах му печалби. След месец той видя, че доходът му е пораснал, а харчовете му — намалели. Започна да ми плаща по цял дирхам. Мина време и ми предложи да ме ожени за дъщеря си и да му стана съдружник. Съгласих се, заживях с жена си, като работех в дюкяна, но през цялото време бях тъжен. Така живях две години. Веднъж край дюкяна се появи дружина мъже, които носеха ядене и пиене. Запитах бакалина каква ще е тази работа, а той ми отговори:
— Днес заможните хора излизат на открито, събират се около брега на реката и там между дърветата хапват и пийват!
Душата ми подсказа, че би трябвало да видя каква е тази работа, и рекох:
— Искам и аз да отида!
— Щом искаш, иди! Поизлез, разходи се! — съгласи се той.
Тръгнах по брега на реката. Хората се бяха пръснали наоколо. Поразходих се и изведнъж видях капитана, който бе возил хашемита и неволницата. Викнах му, познаха ме, качиха ме на кораба и ме запитаха:
— Ама ти жив ли си бил? — прегърнаха ме, разпитаха ме за патилата ми, аз им разказах всичко, а те възкликнаха: — А пък ние си мислехме, че виното те е съборило и си паднал в реката! — запитах ги за неволницата, а те ми отговориха: — Щом разбра, че си изчезнал, тя изгори уда и зарида. Върнахме се в Басра и там тя ни каза: „Ще облека черни дрехи, ще построя гробница до този дом, ще заживея при нея и повече няма да пея!“ Оставихме я и тя живее така и досега!