Фурията на принцепса

— Ред! — извика Първият лорд с глас, който прогърмя над рева на събраната тълпа. — Граждани! Съблюдавайте реда в Сенаториума!

Отне малко време, докато тълпата отново се успокои.

Въздухът в Сенаториума кипеше от ярост и напрежение и, макар Амара да се съмняваше, че болшинството от тълпата ще го признае, от първичен страх.

— През последните няколко години на представители на всеки легион беше казано всичко, което знаем за ворда — казва Първият лорд. — Той представлява безпрецедентна заплаха, която се разпространява с мълниеносна скорост. Ние трябва да реагираме бързо и с огромна сила, ако искаме да го отблъснем. За тази цел заповядвам на всеки Върховен лорд, с изключение на Фригия и Антилус, незабавно да изпрати по два легиона за операции срещу ворда.

— Възмутително! — изрева Рива, а кръглото му лице цялото поаленя, докато се надигна от стола си: — Вие отивате твърде далеч, Секстус! Нито един Първи лорд за петстотин години не се е държал толкова самонадеяно.

Гай за пореден път се обърна към Върховен лорд Рива, но този път остана безмълвен.

— Да, основополагащите закони на оригиналния Примус ви дават такава власт — кипеше Рива, — но е очевидно, че сме надраснали тези древни мерки! Това паникьорство не е нищо повече от жалък и напълно прозрачен опит за задържане на властта, точно както и обявяването на внезапната поява на вашия така наречен легитимен внук. Вие не сте над нас, Гай Секстус! Вие сте само пръв сред равни! Сред равни, врани да изкълват егоистичните ви очи, и аз по-скоро ще отида при враните, отколкото да се подчиня на вашите…

Спокойно, без видимо да бърза, Върховен лорд Атис Акватайн се изправи от мястото си в ложата, обърна се към парапета, разделящ го от лорд Рива, и извади своя меч, който проблесна в сребристо петно. Раздаде се съскащ звук, звън на стомана и масивният дървен парапет се раздели на две части, а краищата им димяха и светеха в оранжево.

Лорд Акватайн насочи меча си към Рива и внезапно огънят се плъзна по оръжието, пламъци се извиха от стоманата и тя започна да свети със зловещо оранжево сияние.

— Грантус — каза Акватайн достатъчно силно, за да го чуят всички присъстващи. — Затвори страхливите си устни над празнотата, където е изчезнал мозъкът ти, и ги дръж там. След това постави мързеливия си безформен задник обратно на стола и го направи веднага. Или се изправи срещу мен в дуел.

Рива така се опули, че Амара ясно виждаше бялото на очите му от мястото, където седеше, дори без помощта на Сирус. Той няколко пъти отвори и затвори уста, след което внезапно седна.

Акватайн рязко кимна и бавно се завъртя в кръг, а върхът на пламтящия му меч се насочи към ложите на всички Върховни лордове. Заговори със спокоен, уверен тон, и гласът му отекна из Сенаториума с помощта на собствените му фурии, в което Амара не се съмняваше.

— Някой друг има ли възражение да се подчинява на законните заповеди на Първия лорд?