Фурията на принцепса

— Не. Вероятно не.

Той премести поглед от нея към Бърнард и каза:

— Граф Калдерон, бях впечатлен от вашите призовавания, от вашите умения и най-важното — от преценката ви по време на кампанията ни миналата година. Сега отново имам нужда от вашите услуги, както и от вашите, графиньо, ако не възразявате.

Бърнард сведе глава, изражението му остана сдържано и неутрално.

— Какво мога да направя за Империята?

„Какво мога да направя за Империята? Не.“ — отбеляза за себе си Амара. — „Какво мога да направя за короната?“

Дори и да обърна внимание на формулировката, Гай не го показа нито с жест, нито с изражението на лицето си. Той извади от чекмеджето на масата тежък пергамент и го разгърна — оказа се огромна карта на Империята. На нея също така подробно, както на картата, показана в Сенаториума, беше отбелязано разпространението на вордското нашествие.

— Не казах на нашите граждани — тихо каза Гай, — че вордът по някакъв начин е развил способността да използва призоваване на фурии.

— Това не е новина — гръмогласно заяви Бърнард. — Те направиха същото и в Калдерон.

Гай поклати глава.

— Тогава те се научиха да използват способностите на местните холтъри, чиито тела бяха завладели, в отговор на демонстрирано от живи алеранци призоваване на фурии. Това е фина, но важна разлика. По онова време вордът можеше да използва всяко заклинание, само ако алеранците първи призоват фурии — Гай въздъхна. — Изглежда, че сега всичко е различно.

Бърнард рязко си пое дъх.

— Вордът призовава фурии самостоятелно?

Гай кимна, докато бавно въртеше чашата в ръце.

— Потвърдено е от множество доклади. Сър Ерен го е видял със собствените си очи.

— Защо? — попита Амара, сама изненадана колко грубо и сурово звучи гласът й. — Защо не им казахте?

Очите на Гай се присвиха. Той мълча няколко дълги секунди, преди да отговори.

— Защото подобна новина би могла да изплаши гражданите на Алера така, че никога да не могат да постигнат единство на целта.

Бърнард се прокашля.

— Знам, че не съм политик, нито трибун, нито капитан. Но… не разбирам съвсем защо тази идея е лоша.

— По две причини — отвърна Гай. — Първо, ако Върховните лордове наистина се уплашат, първоначалният им инстинкт би бил да защитят домовете си. Това със сигурност ще се отрази на качеството на войските и те ще намалят броя на предоставената за кампанията войска, което може да се окаже фатално за цялата Империя. Ако вордът не бъде спрян през следващите няколко седмици, той може да се разпространи толкова широко и да стане толкова многоброен, че никога няма да го победим.

— Второ — продължи той, — именно затова. Вордът не е сигурен какво знаем за новите му способности и докато аз не разпространя толкова важен факт, има надежда те да мислят, че сме в неведение за възможностите им.