Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Очевидно никой нямаше възражения.
Акватайн отпусна острието и пламъкът угасна. Той се обърна към Гай, спусна се от мястото си в ложата, прекоси амфитеатъра и се насочи към трибуната на Сената. После се поклони на Първия лорд и му подаде меча си с дръжката напред.
— Моите легиони са под ваше командване, сър. Ще ги изпратя веднага. В допълнение ви предлагам собствените си услуги за решаване на този проблем.
Гай кимна в знак на благодарност и прие меча, след което го върна с дръжката напред към Акватайн.
— Благодаря, ваша светлост. Вашата подкрепа е много навременна. Надявах се, че ще се съгласите да бъдете капитан на тази кампания.
Акватайн прибра меча в ножницата, удари с юмрук в гърдите в легионерски поздрав и застана отдясно на Гай.
— Кой е с нас? — възкликна той и внимателно огледа залата.
Лейди Плацида се изправи.
— Милорд мъжа ми вече се включи в подкрепата на нашия приятел и съсед лорд Церес — каза тя. — Верадис, скъпа, той трябва да пристигне в Церес до края на деня.
— Атикус? — каза Акватайн. — Парция?
И двамата лордове се изправиха, обещаха подкрепата си и започнаха да обсъждат колко време ще отнеме на войските да пристигнат.
— Хм — въздъхна Бърнард. — Неочакван обрат.
— За какво говориш? — попита Амара.
— Акватайн става привърженик на Гай.
Амара вдигна вежди.
— Какво мислиш, че прави?
— Изглежда като подкрепа.
Амара поклати глава.
— Помисли какво направи. Той обединява Империята. Действа като неин защитник. Повежда всички срещу смъртоносна заплаха, каквато Алера никога не е виждала, докато в същото време принцепсът отсъства — тя мрачно се усмихна. — Някои дори биха могли да кажат, че отсъствието му се набива прекалено на очи.
Бърнард примигна.
— Това е абсурд.
— Разбира се. Но не всеки ще го знае. Тави е неизвестна фигура. Много хора биха предпочели да видят прочут, доказан ветеран от алеранската политика като следващ Първи лорд. Ако Акватайн оглави тази война и спечели, той ще стане и герой. Освен това… — Амара сви рамене — Гай няма да живее вечно.
Бърнард се взря в пода с израз на отвращение.
— И Гай просто… просто ще му позволи да го направи?
— Мисля, че искаше той да го направи — каза Амара.
— Велики фурии, защо?
— Защото независимо от всичко, той може да помогне — спокойно каза Амара. — Защото имаме нужда от него, за да оцелеем.
Тя стана.
— Скоро ще приключат. Да тръгваме, преди да попаднем в тълпата.
— Къде?
— В Цитаделата — отвърна Амара. — Ако не греша, Гай смята да ни извика — тя хвърли поглед към другата страна на Сенаториума, — и сестра ти също.
Глава 7
Амара и Бърнард стояха пред кабинета на Първия лорд, когато се появиха двама гвардейци на короната. Мъжете им кимнаха, потвърждавайки подозрението на Амара, че Гай иска да разговаря с тях насаме, след което единият влезе в кабинета и отново излезе.
След миг се появи и самият Първи лорд, придружен от четирима гвардейци.
— Господа — каза Гай, освобождавайки с кимване гвардейците, — ваши превъзходителства, бъдете така любезни да се присъедините към мен.
Един от пазачите отвори вратата и Гай влезе вътре. Амара за миг се загледа в гърба му, устните й бяха плътно стиснати. Вълна от силни емоции избухна в нея при вида на Първия лорд, при звука на неговия глас, от неговата енергичност, от недопускащия възражение маниер.
Със същата пряма, спокойна решителност той освободи великата фурия на Калар, убивайки десетки хиляди невинни алеранци и граждани заедно с бунтовниците на Върховен лорд Калар. А тя стоеше до него на върха на планината и гледаше града, гледаше как тези хора умират. Амара го намрази за това, че я накара да види това.
Бърнард сложи голямата си топла длан на рамото й.
— Любима — каза той тихо, — влизаме ли?
Амара дари съпруга си с най-широката усмивка, на която беше способна, изправи гръб и последва Гай в кабинета.
Подобно на останалата част от Цитаделата, вътре бе обзаведено разкошно и с вкус, но без да се прекалява. Имаше широко работно бюро, изработено от твърдо зелено-черно дърво от родезийските джунгли, заобиколено от също такива рафтове, отрупани с най-различни книги. Амара беше виждала много кабинети, в които книгите служеха само за декорация. Но сега не се съмняваше, че в тази стая всяка книга беше прочетена и обмислена.